Пиратските празници на Яна и Владо. Другата Венецуела

 

   Пребиваваме във Венецуела от почти шест месеца. Честно казано случиха ни се толкова много неща че ако седна да ги опиша имам за една книга. Като си тръгнем имам мерака да направя един малък пътеводител за оцеляване в тази млада и болна  страна. Това по натам. Сега да ви разкажа как прекарахме празниците.

   Лодката ни се намира в град Пуерто де ла Крус в доста добра марина покриваща европейските стандарти и със сериозна (и тежко въоръжена) охрана. Живеем си като бели богаташи на доста евтина цена. Имаме басейн, ток , баня с топла вода, ресторант и интернет. Айляшка му раота. Обаче живеем като в златна клетка. На двеста метра зад оградата  е рибарския квартал и там работата е доста напечена. Престъпност и беднотия. Венецуелеца обаче е щастлив човек и не му дреме за тия работи. Та да се върнем на празниците, ние може и да сме безделници ама не сме без празници както е казал поетът. И затова си организирахме (или поне опитахме) екскурзия без план.

Добре де имаше план:

1.       Да посетим перуански познати на тъста за Коледа в град Пуерто Ордас

2.       Да отскочим до Бразиля преди 27 декември защото Яна пресрочваше престоя си и да ни плеснат по един печат на изтънилите тескерета. Добре ни зарадваха в Бразилия, подарък в черно в тескерето.....за това после.

3.       Да посетим Рорайма Тепуй – изгубения свят, 6 дни в планината, на 31 на връо.

  

Първо трябва да идем до Пуерто Ордас за Коледа и от там на планина за да посрещнем Нова Година на студено и далече от морето. Пуерто Ордас е на брега на река Ориноко и е един от най богатите градове в страната. Оказа че имаме перуански приятели от страна на тъста Карлос. Кви приятели те се оказаха рода по перуанска линия, брат на жената на тъста (звучи като сапунена опера ама тука е така). Посрещнаха ни страхотно, до там отидохме с такси защото по празниците автобуса е мисия невъзможна. Таксито ни поряза доста ама нямаше как (20 евро на калпак за 400 км). Стигнахме там благополучно и ни посрещна господин Бустаманте -брат на жената на тъста ми, демек ми се пада не знам кво си. Хората ни посрещнаха, екстра хапване, пийване разходка с кола насам натам. Спахме в един хостал който не ни позволиха да си платим и на Коледа направихме маса.    Храната типична венецуелска и тук таме перуанска, някакви възрастни напитки за които подозирам че от толкова лежане са се развалили. Поне така ми се стори на следващия ден. И така на 26 започна истинското прътешествие. От доста време си бяхме намислили да прекараме Нова година на студено, да я почувствам така по нашенски.

 Има два начина за предвижване от Пуерто Ордас до Санта Елена де Уайрен. По магистрала и по въздух. Ние нали сме богати Грингос и за скромните 12 евро на калпак решихме да плаваме. Въздухоплаваме- както направихме при екскурзията до водопада Салто дел Анхел. Шах с пешка, държавната авиокомпания за тази дестинация не продава билети онлайн, нито чрез туристически агенции и дори в собствения си офис. Единствения начин да си купиш билет е да си на опашката часове преди полета и ако имаш късмет да си от 26-тте избранници- летиш (тук са и връзкарите които се появяват в последния момент и те изместват), ако не маняна....И така въоръжени с оптимизъм и малко злоба от недоспиване (поне аз) се озоваваме в 4 заранта в летището да се редим на опашка.

  Малко след като се наредихме се появи едно младо момче облечено в зелено костюмче и запънало АК-47 и ни даде номерче за опашката, мдааа тук военните контролират всичко дори опашката за мляко. Егати кефа, в играта сме, според номерчето с печат от военните ще си получим желания билет и час след излитането ще сме в Санта Елена. И така на крак до десет часа, когато един усмихнат господин излезе и заяви че полет няма да има. И като се завъртяха едни лешояди.... по големи от самолета!

На опашката къде от скука къде от любопитство се запознахме  с едно венецуелско семейство с три деца, тя икономист, той музикант от симфоничния оркестър на Каракас, много приятни и интелигентни събеседници на наша възраст. Бягат от Венецуела за винаги...към Бразилия. Дълга и доста тежка тема ама тия хора бяха адски позитивни. Освен тях и едни бледолики немско-изглеждащи чисти бразилци. Той от италиански произход тя от унгарски, горките бледолики страдаха повече от нас от феномена "ГРИНГО".

И така лешоядите под форма на таксиджии искаха двойно цената на самолетня билет за да те повозят 8 часа. В Европа би било доста добра цена обаче във Венецуела с едно такова пътуване изкарват ДВЕ заплати. Бензина тук струва по малко от едно кафе за резервоар. Хванахме двойката бразилци под рака (осиновихме ги дет се вика) щото не знаят езика и ако сме четирима директно пълним такси и избягахме от аерогарата. На автогарата спазарихме по добра цена и се натоварихме. За колата и магистралата няма да коментирам , аз бях на предната седалка и не можах да мигна девет часа макар че шофьора беше доста спокоен за тукашния стандарт и не пиеше....Тия гадове на задната седалка си спяха и даже хъркаха а на мен ми излязоха бели косми по брадата.....

   Хубавото беше че таксиджията познаваше пътя и е един от най-будните венецуелци с които съм разговарял. Индустриален инжинер, работил години в металургията и накрая приятелите на Чавес му били шута и го оставили без пенсия -научих много работи от него.

   Стигнахме към 23:30 и чуека ни заведе да търсим хостал, накрая  „се сети” за един приятел дето давал апартамент. Е натовариха ни както си му е реда-двойно , ама нямахме избор. Понякога им съчувствам че ги правят тия номера ама тогава се сещам за бабките от българското крайбрежие и техните злоупотреби с квартирните цени и си викам ....човещинка. (Тук отварям врата към нов разказ който мисля да нареча ЗАКОНА НА ТАРИКАТА /La Ley del Mas Vivo , то си е социологическо изследване направо).

  На следващия ден след като си намерихме нещо по икономично за спане и закусихме стабилно и с хубаво кафенце във една португалска хлебарница се ОГЛЕДАХМЕ. Леле майко, това си е Дивия Запад. Ама наистина. Града живее от миньорство (предимно нелегално) на злато и диаманти и контрабанда (на какво ли не, не ме питай). Намира се на 10 километра от границата с Бразилия и е заселен от двете страни с индианци от племето Пемон. Добре де, тук поне е пълно с чужденци, предимно бразилци които идват да си пазаруват и да си налеят бензинец и се сливаме малко повече с тълпата. От друга страна не изглеждаше толкова опасно като останалата част от страната, сарафите на улицата си размахваха пачки на стойност 400 евро в боливари, количество за което обикновено би те гръмнал дори и полицай в който и да е крайбрежен град.

Та хванахме колективно такси до границата с Бразилия (Линията както казват те) и нещеш ли бе никакви проверки типа ни закара на бразилска територия. Аз му обадих на типа да спре на ни ударят по едно печатче на излизане от Венецуела ма той оглуша и ни изсипа директно у бразилско. Ама мой ние не сме тръгнали на карнавал искаме да ни щамповат. Еми не се разбрахме, после се оказа че си е стандартна практика. Изсипа ни той в Бразилията на некак си не се видяхме заобиколени от кариоки с леко облекло, по скоро обърнахме гръб и след 20 минути разходка се озовахме пак у Венецуела. Начи, за пръв път нарушаваме границата на Бразилия. И така наредихме се на опашката удариха ни по печат за излизане и пак пеша до Бразилия. Там обаче опашката огромна хората чакат по 4 часа. Ама нали сме си симпатяги (особено жената) и нещеш ли на опашката онова семейство за което ви разправях по рано. Предредихме се нема как...стана ми неудобно децата жадни, гладни ....отскочих пак до Бразилия и купих вода и малко за ядене. В целата работа липсваше бебето....А къде е бебето? Нямало паспорт и го криеха в  къщата на един таксиджия за да не се заяждат граничарите. Бащата малко напрегнат ми вика, смених бебето за една кола ...на таксиджията. Човека им влезнал в положение и им дал колата, прибрал бебето да спи в тях.....И най бруталното е че им идва реда и се оказва че жената и е изтекъл паспорта преди две години и въпреки това тия във Венецуела са и го подпечатали...е не проблем те си пътуват и с лична карта ...Дойде и нашия ред и стана като оня виц с рокера дето се напушил.

  Граничарката ме пита за колко време и аз свикнал на европейските норми викам ...а нема да седим повече от три дни, и тя ми записа в паспорта три дни.....за какво казах три не знам ...ама тва е като вица. Аз мислех да не ме заподозре че го правя само за да изляза от Венецуела (нещо което на нея и е пределно ясно) и тя ква стана, абе българино, пътешественико, заяви си 90 дена па квото стане.....срамота, такива съм ги правил в други стани ама тука се изложих, ама нали пусто президента е наш човек викам си ако има проблем викам БУЛГАР, БУЛГАР и готово.....

  Хубаво, вече официално сме гости на Русефф, хфанахме едно колективно такси и пак отсреща при Узрелия (Мадуро президента на В.). Една от задачките изпълнена. Сега остава да си намерим водача на групата и да потегляме към планината за да посрещнем новата. Звъним му ния на нашия индианец ама нейсе, мотахме се насам натам из града вечеряхме на улицата бира-скара и като си лягахме в тая дупка дето и викат хостал се оказа че ни няма телефона. Еми сечено, предплатили сме половината трек пък и групата са десет, няма нас да чакат. Както и да е на другата сутрин се свързахме с нашия водач и ни настаниха в много по сносно място за спане. Групата се появи лека по лека през деня, кой с кола кой с рейс.....Местния гид ни събра по икидния, запознахме се поразказа ни туй онуй и на другата сутрин с три джипа тръгнахме по трасето.

Групата е шарена.

ВОДАЧА- Жоел, местен индианец Пемон, от шест години само с туристи се разправя и усмивката още не му е слязла от лицето.

Немкиня докторант по културология (така си го превеждам) и бразилския и мъж репортер

Две венецуелки едната актьор и танцьор, другата строителен инженер с компания архитект / голям пич и планинар

Женена двойка военен и жена с куче боксер на име Аполо
Брат и сестра венецуелци /той инженер и най-голямото мрънкало, тя студент по медицина

Японец (немаше как да липсва). Томо сан от Токио, изрусен, висок атлетичен бивш продавач на къщи и кикбоксиор, спестявал десет години за да обиколи света, неизчерпаема енергия и талисман на групата заедно с Аполо. Нема губене в планината в тая жълта главандура....

И така леко плахо се мерехме от горе до долу ....у на другия ден приключението започва.

Продължава.......

Острова на съкровището и Лос Грингос

 Плаване от Мартиник(Франция) до Пуерто де ла Круз(Венецуела)

 

   




   След месец и полвина чакане в Мартиника най накрая лодката на нашите приятели, с не малко помощ от нас, беше готова и можехме да тръгнем. Сменихме мотора на лодката им с един подобен втора ръка, на мен ми дойде естра, сега съм по уверен в скромните ми познания по механика (предполагам че генетично и съм закачил някъкъв усет и ми излизат работите). Имахме и малко допълнително забавяне заради тропическа буря с ласкавото име Шантал и след като морето се успокои тръгнахме. 


Прогнозата за времето по време на плаването се изпълни (като никога) почти на 100 процента. Вятър 15/25 възела на бакщаг и 460 мили пред нас за да открием Америка. Три нощи със средна скорост 100 мили (силно рифоване, страх ме е да натискам при състоянието на руля) и кацнахме на изгубения остров Бланкия. Последната нощ беше доста тежка, поривисто време до 30 възела и течение около два възела. Без платна правихме 3 възела и отнесохме около десет шквала за 8 часа. Bидимостта нула, дъжда отвратителен и през час прескачаме от пълен щил до 30 възела ...забава. За сигурност плавахме без светлини, тук сме в една от най-пиратските страни на планетата. Капитан Естевес се държа като герой както обикновенно а горката лодка с тая хлабина в руля само протестираше. Все пак доказа за пореден път максимата че лодката е по издръжлива от екипажа. Благодаря ти Гая! 

 На моменти само с геноа на риф правехме над 6 възела но за сигурност рифовахме повече от необходимото.

 
 Кацнахме към пет сутринта на котвеното място а там само местни рибарски лодки и една метална френска лодка.Избора е ясен, залепихме се до металарката. Оказа се едно много приятно семество французи с 3 годишно момиченце на борда. Тя даскалица, той професионален водолаз а малката любител терорист....После пристигнаха и приятелската лодка с капитан Марио (поляк приятел от Мартиника) и приятелката му Кели от Франция. 

Рибарите ни посетиха но като видяха испански флаг не проявиха особен ентусиазъм, посетиха първо колегите и за малко цигари им обещаха риба. Там рибарите са на бригади които стоят по две седмици на острова пълнят голямата (20-тина метра) лодка с риба и лангости и се прибират за да ги смени друга бригада. Товарят по два тона риба което не е много трудно в този рай за рибаря. Тежко им е на тези хорица а за нас беше екстра защото за бутилка ром ти носят риба и лангости всеки ден. Ние им дадохме и пакет кафе при което светнаха, а един от тях имаше рожден ден и му подарихме една тениска която не съм ползвал защото е ХХЛ. Накрая им отказвахме рибата защото на всички (освен на мен) им писна от риба. Все пак си мариновах си две риби тон (като паламуд) и още си имам за мезе.

Острова е необитаем като излючим малката военна база и подивелите магарета които ни  правеха концерт през ноща.Пръво се чудих защо на някой му е хрумнало да засели магарета там сега вече си имам собствена теория.Острова е пълен с бодили и кактуси и може би е неуспешен опит да се отстранят и да превърнат това сухо парче земя в малко по приятно място за заселване. Е, това си е само моя теория. На острова има и лагуна която обаче заварихме почти пресъхнала. В последствие ми казаха че има и пещери, за следващата визита мисля да ги намеря. Името на острова идва от думата бланко, бялото е цвета на невероятните плажове. Белия пясък предполага наличието на корал и разбира се риби папагал. Те са виновника за всички бели плажове на планетата, хранят се с корал който след обработка превръщат в фин пясък. Без майтап виждал съм ги как ....кат. Така че скъпи туристи в Бора Бора не забравяйте в какво се търкаляте..........Освен че прозивеждат до 90 килограма пясък първо качество на риба за година са и доста вкусни.Въобще под водата на този остров е пълно с живот , аз извадих харпуна само с надеждата да намеря октопод ама нейсе, само риба, а риба си имахме колкото искаш.

Сега само за читателите на нашия блог ще разкажа една малка тайна. Нали сме на такова пиратско място и решихме да заровим съкровище. Ако някой от вас някой ден се озове на този остров спокойно може да иде да го изкопае само при едно условие. Да ни напише мейл и да ни осведоми за откритието. 

„На самотен плаж на подветрената част на острова ще видиш две кокосови палми. На точно двайсет съпки от основата на по голямата палма в посока изток е скрито съкровището от пиратските кораби Гая Кубаба и Ан Калиак. Лето Господно 2013, месец юли Остров Бланкия”.

И двамата с Яна можем да се похвалим че сме първата перуанка и първия българин които стъпват на това райско место....ако някой може да докаже противното да говори или да ни остави да си гъделичкаме егото....

След три дни мързел беше време да вдигнем желязото и да отпрашим към Пуерто де ла Круз (Венецуела). Директния курс до там минава на 6 мили от брега на остров Маргарита. Маргарита е много красиво место според очевидци за съжаление е статистически най опасното място в Карибско море. Нападенията над лодки с чужд флаг са често явление. За да ни е мирна главата се отдалечихме на 20 мили и разминахме острова през ноща без светлини. Ноща мина спокойно и на другия ден вятъра падна и се наложи да бръмчим 5 часа на мотор. Видяхме делфини и някави чудовища ми скъсаха три блесни от скъпите. Само за справка металния ми повод е за 60 килограма а жилото е 0.8 първо качество. Така и не разбрах какво е било ама се заричам да купя милиметър повод и по сериозна метална проволка. Мога да се хвана на бас че като дойде Мишо лекия на гости ще го извадим тоя звар. Той ми е на късмет тоа чуек......

И така към 1500 местно време сме пред входа на марината (е те са 5 по точно) и по радиото не отговаря никой....влизам си аз в марината и изведнъж някой ме вика по радиото. Опа, Себастиан французина от Бланкия ми обажда че в тази марина няма място а тои е еди  каде си. Там и отиваме, съседната марина е доста зле ама места бол, швартоваме до него и след час идват приятелите от Ан Калиак. Вкарахме се в приличен вид на бели корабостобственици (демек ГРИНГОС) и отидохме да направим официално влизане в страната. Тук корупцията и бюрокрацията са невъзможни и практически единствения начин е да си платиш на агент. Така и правим като аз го  раздавам ПР и главния на групата. Да се разбира пазаря се и се правя на сериозен гринго който е на ясно с далаверите. Работата сработва невероятно гладко и на другия ден имаме документа и място в тузарската марина на 3 евро на ден. При агента сменяме и парици на невероятния  курс от 40 боливара за евро на черно при официален курс 8  към едно. Да ви напомня нещо тази ситуация? И така с пачка пари (от 15 години не съм броил толкова банкноти) сядаме да хапем в ресторанта на марината. За 3.50 лева ядем супа и второ с гарнитура. Бирата е по лев. Скъпотия пусто ама нали нямахме документи и ни е страх да излезем от марината (не е законно и не искаме проблеми).

За цените и храните тук ще оттделя време да напиша....за сега толкова. В заключение само изкам да добавя че след 15 годни с Яна най-накрая стъпих на този континент....а Яна не беше стъпвала околко 12 години....

До скоро, поздрави от Патиланците

Тактика при тропическа буря

Те тоя път стана *като лани в Одеса* или за по младите читатели -Тактика при тропическа буря

Та висим си ние в Францията (демек остров Мартиника) и чакаме полските ни приятели да си получат чарка за мотора и да бягаме за Венецуела - и така един месец. Е да ама сезона малко неприятно ураганен…..и нещеш ли се появи от някъде си тропическата буря с име Шантал, тия умни глави у УСА/та им слагат заглавия според номера на появяване и буквата в азбукиведито.

Демек , стана като А в  Ягне според българския буквар. Хронологията  е A.B.C.Д…..  и за това е Chanтal, третата изцепка за годината. Та да се върнем на масата, идва разбириш ли, и сме я видели всички как ж дойде, ама накрая тя са прави на интересна и се засилва  малко повеч така, да се покаже. Вярно, обаче колегите на Минчо Празников по време са  я сметнали ама по сила малко като че не. Е хубаво де, минава  пораздухва и ако си добре закотвен няма проблеми.Ама си е страшно ей, над 100 км в час вятър с дъжд дето реже кожата.....

Е да, ама ние сме закотвени в  един залив с поне 400 лодки на котва, половината от тях без хора на борда. И от там тръгва цялата история. История  не, пълен цирк като миналата година.

Стабилна закуска и го чакаме въпросното гадже Шантал, до тук добре…и като се раздуха и като дигна вълна……и като се разлетяха огромни лодки със откъснати котви………….и от там едно бягане едно бутане. Предният път ни връхлетя една 15 тона лодка и този път мислех га го избегна.

Е избягахме, ама на скоростомера (дет са казва ветрометар) ми духаше на 50 възела( 100 тина км в час/ по математика) та трудна работа, хем тясно между лодките, нула видимост и скъпото ни нипонско моторче на фул макс па едвам прави един възел. Е избегаааме…..пак

Поука от историята е като миналата година.Най голямата заплаха както обикновено са хората и тяхната глупост. Не природата. Колкото по далече от хората по сигурна ти е лодката. Амин.

П.С. В момента на рифа(на каманете) зад нас има над десет лодки изхвърлени от морето които по пътя си са потрошили поне още толкова……ми неколко милиона евро на скалите ……замислям се дали утре да не действам като онези грозните птици с големите човки

Писна ми от разбирачи,

Ма наистина има толкова много хора по светъ дето са наясно с тва дето треа да права. Нито са живели моя живот нито го познават, повечето нямат представа за кво иде реч. Обаче знаят……дават съвети и критикуват……ей Карлос прав си трупче (тронко, ен ехпаниол), всичките са по умни от назе……..добре че има анонимни луди дето помагат .....и не мислят за цената на тройка с гарнитура

Синдрома на тясната кожа(СТК).

Седя си по долни гащи в кокпита на лодката и пъшкам като попско дете на Задушница.

  При престоя ни в Испания развих едно заболяване известно в наУчните среди като Синдром на тясната кожа. Като се наям обилно и кожата ми понеже е отесняла се разпъва в областта на абдомена и ми затваря очите. 



Лечението е само едно : СИЕСТА (лека следобедна дрямка).

От месеци навивам Яна да си сготвим пелмени и  днес им дойде момента. Като малък не ги понасях (честно казано) а после се пристрастих към тях и всичките им италиански и азиатски братовчеди. Виновника за това е вуйна Люда -главната причина да съм така запален по готвенето (е, и собственото ми чревоугодничество разбира се) - един вид  кулинарна муза.        Като студент редовно прескачах до братовчедка ми Мила и се разтапях от вътре като каже:

 „Е нямам нищо сготвено, исках ли да ти сваря едни пелмени”. Ммммм със заквасена сметана, черен пипер и малко оцет -рай за всеки гладен стyдент. Преди две седмици си готвихме борш мога да заявя смело и безотговорно че го докарах почти като на вуйна. Тя казва че най важното е силният  бул>он. Въобще от руската и украинската кухня ми харесва всичко което съм опитвал (черния хаивер bluga сигурно е гаден и затова не съм).Към готвенето със съпругата подходихме екипно. Тя се зае с тестото а аз с пълнежа. Тя е майстора на хляба и тестените изделия в лодката (аз да меся теста на толкова тясно неам нерви). Пълнежа от мен, класически, с кайма,лук, чесън и подправки. Да ме прощават ортодоксалните майстори ама сложих и малко соев сос за да уважа азиатския произход на ястието.

  В началото излязоха малко дебелостенни ама после ги коригирахме. Не знам как дочаках да изплуват от врящата вода първите осем но от тях Яна видя само половин. Излизат доста по големи от направените с машинка по точно 8см в диаметър (нали сме техничари трябва да се документира точно), два пъти по големи от стандартните правени с уреда.

И така скъпи приятели,роднини и колеги моя милост изяде 16 (шестнадесет) и ми е толкова тежко в момента че не мога да се движа. За справка Яна изяде 5 и се наяде. Погълнал съм около 250гр. Кайма, 150 грама сухо брашно, сметана и масло. Не знам как ще заспя тази нощ, освен да скокна да поплувам? Нееее не става, страх ме е да не потъна а за да изплувам трябва да заври морето.

Последен напън че ми е тежко дори да блъскам по клавиатурата и си пускам филм за да се погрижа за заболяването ми.

Пелмени с кайма

                                                                         500 грама кайма смес

глава лук

1,2 скилидки чесън

Сол

Черен пипер

Соев сос, бамбук, зеле (ако искате да са полуруснаци- полуазиатци)

За тестото

300 грама брашно

1 яйце

Сол

150 мл хладка вода

Смесваме каймата с ситно нарязания (или настърган на ренде) лук, чесъна и подправките. Аз добавям и малко соев сос като внимавам да не пресоля. Омесваме тесто и го оставяме да почине половин час. Тестото се разточва на два милиметра дебелина и с помощта на чаша се изрязват кръгове. В тях се поставя от пълнежа около чаена лъжичка. Сгъват се на полукръг и ръбовете се притискат силно с пръсти, аз го правя с вилица за по лесно. 

 
Във доста вряща вода се пускат пелмените и се варят 3 минути след като изплуват на повърхността.

Сервират се залети с разтопено масло,черен пипер, заквасена сметана може и малко оцет всичко е по желание на ядача (може и със соя да пробвате). Могат де се съхраняват  сурови,  дълбоко замразени.

И НЕ ЯЖТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ….де не получите СТК.

П.С. Вуйна благодаря ти и много, поздрави от Яна и от мен, ако можеш прати ми рецептата за киселите краставички на баба Катя.

От Патиланците