Карибска Саламура

Fotos Martinique

Martinique 24.06.2012

Снощи излязохме с приятели шваби и се почерпихме, имах малко рибица в хладилника и се пресетих да направя една хубава рибена чорбица за жената и за мен. В 6 и 30 сутринта. Карибски ритъм. Съмва се в 5 и се стъмва в 18 часа.

Дунавската саламура за мен е като светена вода, от както прекарах няколко дни на един малък остров на Дунав с рибарите и наистина я пробвах. Ама тетевенската е още по добра. Така че реших да пробвам тетевенско/дунавска саламурка изработена в Карибите.

САЛАМУРА защото ще се опитам да я приближа до дунавската или тетевенската рибена чорба.....по КАРИБСКИ ясно , заради местоположението .....

Основите на добрата саламура са лютото и дима, после ако има зелев сок още по добре. Поне в 

тетевнския край , саламурата се прави със зелев сок. 

По Дунава се пече всичко и  също се прави от диви пилета. Зелевия сок го имам от Канарските, там си правих малко зеленце и запазих сока в хладилника. Лютото е много важно в този тип чорба, както казва бате ти Емиилян / Да е толкова люта че като пиеш ракия да не я усещаш/ аз ползвах сушените чушки дето ми донесе майка във Валенсия преди десет месеца.

Аз исках да събера най доброто от двата свята и да добавя моето мнение.

Продукти (каквото намерих, мерки на око)

• Една зелена чушка
• Един едър домат
• Глава лук
• 300 гр. Дорадо ( най добре според мен става с дребна речна рибица)
• Пресен лук, девисил,копър и магнадоз и люта чушка
• Картоф (не се слага обиковенно ама да и дадем малко плътност на чорбата)
• Зелев сок

Първо изпекох лука, чушката и домата на газовия котлон директно на пламъка. Обелих продуктите и запекох рибата. Сварява се вода с дивисил добавят се нарязания зарзават и компира, лютата чушка като е цяла и запечена леко, солчица и зелевия сок (внимаваме да не пресолим) и 10 минути преди да свалим от огъня рибата (аз я обкезостих , обикновенно на едри парчета така като се е пекла или цели рибета ако е дребна).

Като спрем огъня пресните подправки, копър магданоз и (или) дивисил.

Просто и вкусно. Има и една малка дунавска тайна която бих искал да споделя. Месните майстори докато ври чорбата и правят едина малка магия, гасят я. Докато ври потапят жив въглен в казана. Подобрява и вкуса и според мен я избистря. Според тяхната теория не е страшно ако се подлюти чорбата, това люто не било лошо за стомаха защото било вряло. Интересното е че индийците и перуанците имат същата теория.

Поздрав от веселите патиланци!

P.S. Бате Пеца да беше тука да ти сипя сега една чорба с една ракия па да идем за рибица след това, ама нейсе ти гониш дивото в съседния континент.

Мерси за рома!