Saturday, March 31, 2012
SMS from 881631665782@msg.iridium.com
llz=27.7262-015.189..las luces de gran canaria se ven a lo lejos. hasta pronto espania.enviarnos un ok si leido
Friday, March 30, 2012
Listos para el Atlantico..
Un poco de información técnica pa los curiosos..
Llevamos a bordo
unos 15-20 kilos de verdura y fruta fresca
más de 50 kilos de latas de todo tipo – judías blancas rojas grandes y pequeñas..qué ricas.. garbanzos con espinacas y sin ellas...atún , tomate frito…salsas de todo tipo, mi favorita es el pesto..:).etc..etc
10 kilos de harina, más de 10 kilos de arroz y unos 8 de espaguetis. Yana hace un pan de rechupete..
20 litros de aceite de oliva..oro liquido de ESPAÑA!!
320 litros de agua, 180 de diesel, 100 latas de cerveza y unas 40 botellas de vino de Rioja..y 6 de Rueda pa el atún que pesquemos.
Cuatro tarros de carne (pollo y cerdo) precocinados que Vlado preparo hace unos días..
4 litros de sopa fría de yogur (la versión búlgara del gazpacho)
Un poco de Jamón, chorizo y morcilla.. pa las tapitas.. claro está.
Dos bolsas de carbón pa la barbacoa y sus respectivas chuletas de ternera..por desgracia no es chuletón.. pero no importa.
Y se preguntarán pa que tanta cosa si sólo son 25 días.. La vedad, si pudiéramos meteríamos España entera!!!..Nos cuesta mucho separarnos de este país tan increíble y lleno de buena genta.. donde comer es una religión y los productos de estas tierras no tienen precio..
llz=28.0771,-15.2559
Thursday, March 8, 2012
Здравей бай Василе
Здравей бай Василе,
Добре де, дядо Василе/ жена ми ми предложи да ти напиша писмо, така и така не можем да говорим от доста години.
Като бях малък винаги ме сравняваха с теб най вече заради жестовете и затова че сме бавни по един и същ начин. Предполагам че заради теб харесвам да ям клин чорба, да пийвам сливова и да говоря езици.
Ще опитам да си подредя спомените които имам от съвместния ни живот.
Първо специфичния белег на тила (дето никога не ми разказа защо го имаш) и дебелите очила. После оня дълъг зимен балтон които понякога на заплата след късно прибиране ти отнемаше доста време да свалиш и закачиш на закачалката зад вратата. После как седях до теб и гледахме “По света и у нас” в къщата на Глухата. Винаги се питах какво пък толкова те вълнува света.....сега го знам! После си спомням едни гости от Холандия които бяха дошли да монтират някъкви машини във СХК и ни бяха на гости на вечеря,твоите трима сина с обединени усилия говореха с тях докато ти се обади и на френски започна съесем спокоен разговор, никога няма да забравя физиономиите на всички на масата. Аз още не съм научил френски ама обещавам да го направя в най-скоро време.
Спомням си как ме изпращаше да пася козите и овцете по реката и по Баре с едно малко брадве с което трябваше да сеча върби за козите и аз един ден ги загубих. Баба се ядоса пък ти се смееше като ти разказах че съм ги загубил защото се разсеях докато ловях риба с ръце на един вир под казана. После помня колко пъти спях при теб в бараката като беше пазач на склада, палеше печката докато почрвене и дълги часове ми разправяше истории.Аз не знам дали някога си излизал от страната ама познанията ти за света и любопитството ти ме накараха да пътувам и да наблюдавам.
Веднъж седяхме на една маса цялото семейство по някакъв повод a теб те майтапеха защото си се пресегнал към салата обикаляйки с ръка шишето което беше пред теб, е и аз го правя понякога кво пък толкова.
На село ти помагах да направиш шкафа за инструменти до банята, още си е там и вратите си работят, а боята (мое дело) си стои ама е малко раждясала. Много се кефех как от парче ламарина може да се направи нещо полезно. Винаги се впечатлявах как баба ти викаше а на теб не ти дремеше , и на мен ми се случва, ама и ти и аз знаем че всъщност макар и да се правим на нас ни пука и знаем да слушаме.
Пък като беше пазач в ТКЗС-то ми направи една укарина от глина, съжалявам че нямам толкова добър слух за да мога да свиря толкова добре като теб. Разкаваше ми как са те скъсали на изпит, не кой да е а по музика- най големия слухар и музикант. Та хващаш ти да учиш теорията за септември и четеш ли четеш книгата на страницата за Бах, от толкова четене учбника се олегнал на тая страница. Отиваш на изпита и даскала ти вика дай книгата да те изпитам, отваря книгата и какво да се случи отваря се на твойта страница -Бах - взет изпит.
Всяка пролет като тръгне мъзгата по върбите ме водеше по долчината и ми правеше гайдуници от върба- още знам как се правят. Жена ми Яна ми подари гайда дано някой ден се науча да свиря на нея.
И после те заболя раката,и отпадна доста спомням си само живите ти очи потънал в кревата. В един момент ме изпратиха на екскурзия с класа и като се прибрах в панелката в Севера вечерта видях никролог на вратата......толкоз. Бягах като луд към къщата на Глухата улица и си мислех че съм сам на целия свят. Като стигнах там беше пълно с хора и теб те нямаше.......
Свестен тип, колко ми се иска да ти бях набор и да сме по на 30 години за да прекараме повече време заедно. Между другото винаги се хваля с теб насам натам, надявам се и на обратното.....
Внук ти Васил (Да де, Владимир)
Добре де, дядо Василе/ жена ми ми предложи да ти напиша писмо, така и така не можем да говорим от доста години.
Като бях малък винаги ме сравняваха с теб най вече заради жестовете и затова че сме бавни по един и същ начин. Предполагам че заради теб харесвам да ям клин чорба, да пийвам сливова и да говоря езици.
Ще опитам да си подредя спомените които имам от съвместния ни живот.
Първо специфичния белег на тила (дето никога не ми разказа защо го имаш) и дебелите очила. После оня дълъг зимен балтон които понякога на заплата след късно прибиране ти отнемаше доста време да свалиш и закачиш на закачалката зад вратата. После как седях до теб и гледахме “По света и у нас” в къщата на Глухата. Винаги се питах какво пък толкова те вълнува света.....сега го знам! После си спомням едни гости от Холандия които бяха дошли да монтират някъкви машини във СХК и ни бяха на гости на вечеря,твоите трима сина с обединени усилия говореха с тях докато ти се обади и на френски започна съесем спокоен разговор, никога няма да забравя физиономиите на всички на масата. Аз още не съм научил френски ама обещавам да го направя в най-скоро време.
Спомням си как ме изпращаше да пася козите и овцете по реката и по Баре с едно малко брадве с което трябваше да сеча върби за козите и аз един ден ги загубих. Баба се ядоса пък ти се смееше като ти разказах че съм ги загубил защото се разсеях докато ловях риба с ръце на един вир под казана. После помня колко пъти спях при теб в бараката като беше пазач на склада, палеше печката докато почрвене и дълги часове ми разправяше истории.Аз не знам дали някога си излизал от страната ама познанията ти за света и любопитството ти ме накараха да пътувам и да наблюдавам.
Веднъж седяхме на една маса цялото семейство по някакъв повод a теб те майтапеха защото си се пресегнал към салата обикаляйки с ръка шишето което беше пред теб, е и аз го правя понякога кво пък толкова.
На село ти помагах да направиш шкафа за инструменти до банята, още си е там и вратите си работят, а боята (мое дело) си стои ама е малко раждясала. Много се кефех как от парче ламарина може да се направи нещо полезно. Винаги се впечатлявах как баба ти викаше а на теб не ти дремеше , и на мен ми се случва, ама и ти и аз знаем че всъщност макар и да се правим на нас ни пука и знаем да слушаме.
Пък като беше пазач в ТКЗС-то ми направи една укарина от глина, съжалявам че нямам толкова добър слух за да мога да свиря толкова добре като теб. Разкаваше ми как са те скъсали на изпит, не кой да е а по музика- най големия слухар и музикант. Та хващаш ти да учиш теорията за септември и четеш ли четеш книгата на страницата за Бах, от толкова четене учбника се олегнал на тая страница. Отиваш на изпита и даскала ти вика дай книгата да те изпитам, отваря книгата и какво да се случи отваря се на твойта страница -Бах - взет изпит.
Всяка пролет като тръгне мъзгата по върбите ме водеше по долчината и ми правеше гайдуници от върба- още знам как се правят. Жена ми Яна ми подари гайда дано някой ден се науча да свиря на нея.
И после те заболя раката,и отпадна доста спомням си само живите ти очи потънал в кревата. В един момент ме изпратиха на екскурзия с класа и като се прибрах в панелката в Севера вечерта видях никролог на вратата......толкоз. Бягах като луд към къщата на Глухата улица и си мислех че съм сам на целия свят. Като стигнах там беше пълно с хора и теб те нямаше.......
Свестен тип, колко ми се иска да ти бях набор и да сме по на 30 години за да прекараме повече време заедно. Между другото винаги се хваля с теб насам натам, надявам се и на обратното.....
Внук ти Васил (Да де, Владимир)
Saturday, March 3, 2012
Здравейте,
Честита Баба Марта и Честит Трети Март,
Не е лесно да си българин в последните десет години. Знам, знам че сега ще наскачат всички за които ние българите в чужбина сме избрали лесното и т.н.и т.н. АМА не е точно така .....истината е че досега не съм чул нито един българин който е живял на вън да говори толкова запалено за това колко е лесно в чужбина .....обаче съм слушъл стотици историии от хора дето никога не са били в чужбина .....толкоз.
Така, по темата, аз съм българин от Ботевград горд съм с родителите ми, с произхода ми , с историята ни и всички тия работи......обаче ме е срам от това в което ни превърнаха за 15 години ......безлични глупаци, единаци, безразлични еогисти ......няма ги основните принципи с които сме расли ......не помагаме.не споделяме.завиждаме.злобни сме.сметкаджии сме.жалки сме.
Ние не помагаме, ние се оплакваме.....не даваме защото искаме да получаваме, чустваме се зле защото се сравняваме с някой .......!!!!!не знаем кой сме!(вижте сърбите бе хора!)
Та така скъпи приятели и роднини аз винаги ще вдигам високо българския флаг.....ама ми се иска да представлавям друг тип мислене, Не мрънкачИ, и хора дето си имат оправдание за това че нещата не стават.....ВСЕ ПАК СМЕ една от най старите държави в Европа и най вече майка ТИ ти е показала кое е добро и кое е лошо, имаш ценносна система, действай напред и положително, обичай това което имаш!!!!
Слава Богу през целия ми живот съм бил заобиколен от невероятни хора.....благодаря ви!
Честита Баба Марта и Честит Трети Март,
Не е лесно да си българин в последните десет години. Знам, знам че сега ще наскачат всички за които ние българите в чужбина сме избрали лесното и т.н.и т.н. АМА не е точно така .....истината е че досега не съм чул нито един българин който е живял на вън да говори толкова запалено за това колко е лесно в чужбина .....обаче съм слушъл стотици историии от хора дето никога не са били в чужбина .....толкоз.
Така, по темата, аз съм българин от Ботевград горд съм с родителите ми, с произхода ми , с историята ни и всички тия работи......обаче ме е срам от това в което ни превърнаха за 15 години ......безлични глупаци, единаци, безразлични еогисти ......няма ги основните принципи с които сме расли ......не помагаме.не споделяме.завиждаме.злобни сме.сметкаджии сме.жалки сме.
Ние не помагаме, ние се оплакваме.....не даваме защото искаме да получаваме, чустваме се зле защото се сравняваме с някой .......!!!!!не знаем кой сме!(вижте сърбите бе хора!)
Та така скъпи приятели и роднини аз винаги ще вдигам високо българския флаг.....ама ми се иска да представлавям друг тип мислене, Не мрънкачИ, и хора дето си имат оправдание за това че нещата не стават.....ВСЕ ПАК СМЕ една от най старите държави в Европа и най вече майка ТИ ти е показала кое е добро и кое е лошо, имаш ценносна система, действай напред и положително, обичай това което имаш!!!!
Слава Богу през целия ми живот съм бил заобиколен от невероятни хора.....благодаря ви!
Subscribe to:
Posts (Atom)