Translate

Wednesday, March 13, 2013

луд нервак



     Често си мисля за моите приятели връстници,  опитвам се някак си да сравня техния живот с моя. Те са една избрана група която се брои на пръстите на едната ръка и аз съм късметлия да ги имам в живота си. Не знам , странно ми е, от малък ме майтапеха с :@Айде бе Владо, петък вечер е, вали и няма ли да ходим на палатки или на пещерите….@  И аз го правех, с годините все по малко от избраната група се навиваше на моите щуротии. А аз бях добро дете, отличник даже по грешка ме направиха отряден прецедател (в шести клас май)един път. Ама кой да знае че има някъв план да живеем по еднакъв начин….
     Та сега съм почти на 34 ама не ми се иска да се пусна по течението , още не се е пречупил тоя луд нервак дето иска да види какво има по натам и дали може да се справи с нещата. Баси,в работата стигнах до ниво което за моята възраст в Испания е доста високо (даже Пачето заяви че съм станал сериозен човек- продажен тип, нали го наех) имах десет инженера в екипа и движех много пари …и кво, не ми помогна  много ..е добре плати лодката …което не е малко. Ама не ми донесе удовлетворение като човек и като личност.    
  Последната година имах много време да мисля и да спя. Да се спи добре е важно, учените са го доказали. А да имаш време за себе си е още по важно. Ама лудата ми глава не ми дава мира……ако си мислите че е лесно да се излезе от стандартната схема за работа по 40 часа на седмица като робот и да нямаш една стотинка и всичкото време на света …..ми не  е просто.
ДЕТО ВИКАТ ИНЛИШИТЕ :  ТАЙМ МИЛИОНЕАР!!!
    Да ама Сиренето си е с пари. Само дето тая пвсевдо свобода те прави по гъвкав, и си даваш сметка за това колко малко ти е необходимо и че заграбваш без да искаш по инерция повече от колкото можеш да използваш. По конкретно,  блъскаме цял живот да направи някой банков акционер по богат докато си мислим че имаме жилище , а то в продължение на целия ни активен трудов живот е собственост на банката.
Помня Пачето, като работеше нощна смяна във Фантастико и се опитваше да учи през това време (tienes huevos ,cabron), хора като него ме карат са се засрамвам като се оплаквам  защото аз съм имал много по лесен път, при мен  Брадатия постави нещата доста ясно:
@ Ако учиш ще ти помагам ако не, оправяй се.@
От друга страна ме притеснява факта че аз съм правил точно това и само това което собствения ми егоизъм ми е диктувал, нито по малко нито повече… е да, старал съм се да съм добър човек и мисля че съм, и с това не съм изложил семейството ми и няма да го направя.
Обаче,
Първо, никога не съм бил толкова беден и толкова богат в същото време.
Второ, никога не съм изпитвал толкова близост към хората и към техните проблеми.
Трето, Правя усилия да работя за себе си (Трябва да се яде)  и колко се може повече за околните. Брадатия ме научи че колкото повече хора около теб са добре ти ще си по добре.
И Последно, Липсвате ми всички, моля обаждайте се ………на мен ми е скъпо.
П.С.  Това писание е мотивирано от това че Яна ме накара да разказвам нашите  детски истории. Бих могъл да напиша роман. Благодаря ви банда.