Писна ми от разбирачи,

Ма наистина има толкова много хора по светъ дето са наясно с тва дето треа да права. Нито са живели моя живот нито го познават, повечето нямат представа за кво иде реч. Обаче знаят……дават съвети и критикуват……ей Карлос прав си трупче (тронко, ен ехпаниол), всичките са по умни от назе……..добре че има анонимни луди дето помагат .....и не мислят за цената на тройка с гарнитура

Синдрома на тясната кожа(СТК).

Седя си по долни гащи в кокпита на лодката и пъшкам като попско дете на Задушница.

  При престоя ни в Испания развих едно заболяване известно в наУчните среди като Синдром на тясната кожа. Като се наям обилно и кожата ми понеже е отесняла се разпъва в областта на абдомена и ми затваря очите. 



Лечението е само едно : СИЕСТА (лека следобедна дрямка).

От месеци навивам Яна да си сготвим пелмени и  днес им дойде момента. Като малък не ги понасях (честно казано) а после се пристрастих към тях и всичките им италиански и азиатски братовчеди. Виновника за това е вуйна Люда -главната причина да съм така запален по готвенето (е, и собственото ми чревоугодничество разбира се) - един вид  кулинарна муза.        Като студент редовно прескачах до братовчедка ми Мила и се разтапях от вътре като каже:

 „Е нямам нищо сготвено, исках ли да ти сваря едни пелмени”. Ммммм със заквасена сметана, черен пипер и малко оцет -рай за всеки гладен стyдент. Преди две седмици си готвихме борш мога да заявя смело и безотговорно че го докарах почти като на вуйна. Тя казва че най важното е силният  бул>он. Въобще от руската и украинската кухня ми харесва всичко което съм опитвал (черния хаивер bluga сигурно е гаден и затова не съм).Към готвенето със съпругата подходихме екипно. Тя се зае с тестото а аз с пълнежа. Тя е майстора на хляба и тестените изделия в лодката (аз да меся теста на толкова тясно неам нерви). Пълнежа от мен, класически, с кайма,лук, чесън и подправки. Да ме прощават ортодоксалните майстори ама сложих и малко соев сос за да уважа азиатския произход на ястието.

  В началото излязоха малко дебелостенни ама после ги коригирахме. Не знам как дочаках да изплуват от врящата вода първите осем но от тях Яна видя само половин. Излизат доста по големи от направените с машинка по точно 8см в диаметър (нали сме техничари трябва да се документира точно), два пъти по големи от стандартните правени с уреда.

И така скъпи приятели,роднини и колеги моя милост изяде 16 (шестнадесет) и ми е толкова тежко в момента че не мога да се движа. За справка Яна изяде 5 и се наяде. Погълнал съм около 250гр. Кайма, 150 грама сухо брашно, сметана и масло. Не знам как ще заспя тази нощ, освен да скокна да поплувам? Нееее не става, страх ме е да не потъна а за да изплувам трябва да заври морето.

Последен напън че ми е тежко дори да блъскам по клавиатурата и си пускам филм за да се погрижа за заболяването ми.

Пелмени с кайма

                                                                         500 грама кайма смес

глава лук

1,2 скилидки чесън

Сол

Черен пипер

Соев сос, бамбук, зеле (ако искате да са полуруснаци- полуазиатци)

За тестото

300 грама брашно

1 яйце

Сол

150 мл хладка вода

Смесваме каймата с ситно нарязания (или настърган на ренде) лук, чесъна и подправките. Аз добавям и малко соев сос като внимавам да не пресоля. Омесваме тесто и го оставяме да почине половин час. Тестото се разточва на два милиметра дебелина и с помощта на чаша се изрязват кръгове. В тях се поставя от пълнежа около чаена лъжичка. Сгъват се на полукръг и ръбовете се притискат силно с пръсти, аз го правя с вилица за по лесно. 

 
Във доста вряща вода се пускат пелмените и се варят 3 минути след като изплуват на повърхността.

Сервират се залети с разтопено масло,черен пипер, заквасена сметана може и малко оцет всичко е по желание на ядача (може и със соя да пробвате). Могат де се съхраняват  сурови,  дълбоко замразени.

И НЕ ЯЖТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ….де не получите СТК.

П.С. Вуйна благодаря ти и много, поздрави от Яна и от мен, ако можеш прати ми рецептата за киселите краставички на баба Катя.

От Патиланците

луд нервак

     Често си мисля за моите приятели връстници,  опитвам се някак си да сравня техния живот с моя. Те са една избрана група която се брои на пръстите на едната ръка и аз съм късметлия да ги имам в живота си. Не знам , странно ми е, от малък ме майтапеха с :@Айде бе Владо, петък вечер е, вали и няма ли да ходим на палатки или на пещерите….@  И аз го правех, с годините все по малко от избраната група се навиваше на моите щуротии. А аз бях добро дете, отличник даже по грешка ме направиха отряден прецедател (в шести клас май)един път. Ама кой да знае че има някъв план да живеем по еднакъв начин….

     Та сега съм почти на 34 ама не ми се иска да се пусна по течението , още не се е пречупил тоя луд нервак дето иска да види какво има по натам и дали може да се справи с нещата. Баси,в работата стигнах до ниво което за моята възраст в Испания е доста високо (даже Пачето заяви че съм станал сериозен човек- продажен тип, нали го наех) имах десет инженера в екипа и движех много пари …и кво, не ми помогна  много ..е добре плати лодката …което не е малко. Ама не ми донесе удовлетворение като човек и като личност.    

  Последната година имах много време да мисля и да спя. Да се спи добре е важно, учените са го доказали. А да имаш време за себе си е още по важно. Ама лудата ми глава не ми дава мира……ако си мислите че е лесно да се излезе от стандартната схема за работа по 40 часа на седмица като робот и да нямаш една стотинка и всичкото време на света …..ми не  е просто.

ДЕТО ВИКАТ ИНЛИШИТЕ :  ТАЙМ МИЛИОНЕАР!!!

    Да ама Сиренето си е с пари. Само дето тая пвсевдо свобода те прави по гъвкав, и си даваш сметка за това колко малко ти е необходимо и че заграбваш без да искаш по инерция повече от колкото можеш да използваш. По конкретно,  блъскаме цял живот да направи някой банков акционер по богат докато си мислим че имаме жилище , а то в продължение на целия ни активен трудов живот е собственост на банката.

Помня Пачето, като работеше нощна смяна във Фантастико и се опитваше да учи през това време (tienes huevos ,cabron), хора като него ме карат са се засрамвам като се оплаквам  защото аз съм имал много по лесен път, при мен  Брадатия постави нещата доста ясно:

@ Ако учиш ще ти помагам ако не, оправяй се.@

От друга страна ме притеснява факта че аз съм правил точно това и само това което собствения ми егоизъм ми е диктувал, нито по малко нито повече… е да, старал съм се да съм добър човек и мисля че съм, и с това не съм изложил семейството ми и няма да го направя.

Обаче,

Първо, никога не съм бил толкова беден и толкова богат в същото време.

Второ, никога не съм изпитвал толкова близост към хората и към техните проблеми.

Трето, Правя усилия да работя за себе си (Трябва да се яде)  и колко се може повече за околните. Брадатия ме научи че колкото повече хора около теб са добре ти ще си по добре.

И Последно, Липсвате ми всички, моля обаждайте се ………на мен ми е скъпо.

П.С.  Това писание е мотивирано от това че Яна ме накара да разказвам нашите  детски истории. Бих могъл да напиша роман. Благодаря ви банда.

Почивка на изток

Почивка на изток

 Що е изток като са Карибите. И кой по дяволите е казал че това са Източните Кариби и даже е кръстил валута с това абсурдно име/източно карибски долар с лицето на мацката Елизабет преди 50 години...малко е иронично, все пак са свободни страни, те нямат ли си фейс. Ако си нямат можем да им заемем, имаме един дето с  тая широка челюст ще стои екстра на банкнотите. И ще им дава добавена стойност. 

По темата...

Две раници и един чифт дебели дрехи за пътуването,не че е необходимо чак толкова за двама души на лодка в Карибите  ама нали трябваше да ни донесат провизии. От провизиите сме доволни, амамайко, четири буркана лютеница за цяла зима си е срамота.

     Първо, как да стигнат от летището до нас .....според  една приятелка от Бразилия дето е живяла доста време на този остров има само 12 таксита. Не е зле да си таксиджия със 400 000 души насление. Таксито от летището е 80 евро. Ама аз съм силен в импровизациите, намерих един авер дето срещо скромно заплащане ни докара от летището до пристанището което е на 40 километра.

     Малко изтръпнали от джет-лага (умора от смяна на часовата разлика) ми пристигнаха гостите ама в тия ситуации има много емоции (да се чете адреналин) и задържаха първата нощ.

  Това е въпрос на рабиване на митове, хората си представят Карибите по един начин който са видяли по тлевизията ама после се оказва че си е съвсем нормално място...е  с малко по приятен климат. А като говорим за митове и легенди, това за Карибските пирати е вярно .....ама пиратите са местните, продават ,купуват, правят всичко необходимо че белия ходещ банкомат да остане без лев. И да не ме разберете погрещно, тия хора ми допадат , просто ми е малко писнало от стереотипа "Ти имаш лодка и си бял, начи имаш пари". Перкарвал съм часове да им разказвам как живеят българите и пак не ми вярват. Обаче като прекрачиш тази граница и ги убедиш че нямаш пари, се отварят към теб. За пример бих дал един пич дето ми продаваше пакет цигари в Бекуей  ама аз бързах и не можах да си ги взема, така че се договорихме да ми даде цигарите след седмица като се върна в неговата страна.Така и направи. Свестен тип.

Добреееееее, връщам се към пътеписа.

     Така че на борда имах един лек Мишо, единствената ми и обичана сестричка и идеята да ходим на юг защото сезона на ураганите не беше приключил, евала на Джими Корнел дето ме посъветва да не додим на север защото както се оказа после там се забавляваще госин Санди.

Плаване

     По мойте сметки с четири души на борда статистически все ще има някой дето му се кара, да не говорим че Чайката (автопилота) винаги е на линия. Та така след много серизно зареждане с супера (около 200 евро в храна и напитки)  тръваме къ остров Сайт Луша. Сиреч Света Лусия, това е страна и то каква страна. Намира се на 25 морски мили от Европа (Да се разбира Мартиник, Франция)  и е страхотна. Така че пристигаме там и за пръв път моя екпаж излиза от ЕВРОПА. Да, знам че звучи малко странно ама е така. След два дни полет им трябваше 6 часа плаване за да излезат от Европа. Там изкарахме добре, видяхме се с колегата Марли ядохме рапани от местните и се поразходихме. Родни бей е много защитена котвенка и нямаше проблем.Тампразнувахме и първата годишнина от свадбата ни , Куме а обади се бе бастун. А, и ни взеха десетина евро отгоре щото капитана не се усети че през почивните дни е по скъпо да влезеш с страната.

   За съжаление пропуснахме петъчното парти в селото което е световно известно ама си спестихме и доста кофти време за плаване. Следваща точка Бекуей (Bequia).По карта са седемдесет мили на подветрената страна на остров Сейнт Винсент, много висок оствров който прави сянка на вятъра ...така че се очаквасме доста бръмчене на мотор.

Е вятър имаше , добре поплавахме, леко, без да натискаме Гая и стигнахме до Бекия (Бекуей дет викат местните) и по пътя хванахме една огромна баракуда и изпуснах един тунец.

Продължава.....

Най накрая бачкане

С дрейте (дето вика Бонгис),

Лонг таймносее (дет викат турците), имаме много за разказване ама повечето е неприятно. Така че дет  викат перуаниците дай да се съсредотчим над положителното.

Първо добре сме със здравето, получихме подарък, още един племенник Даниел, полвин българиноукраинец половин словак който живее във Чехия. После имаме една именячка малка Яна на Мария и Белега която още от малка изглежда като много опасна Яна.

Чакаме с нетърпение още една Яна, на Хави и Ирина..........тя ще е баска и българоперуанка.

Та така, глобализираме се малко така, ние помагаме с квото можем......

  Висим тука като прани гащи от бая време ама най накрая излезе малко работа. Една седмица шкурене, боядисване и малко работа с фибро/стъкло. Лодката е на една немкиня дето плава от 25 години(над една обиколка на света)...сестра на едни наш познат,който ни препоръча за работата.Та така, искарахме лодката от водата след пет години на котва и я направихме като кукла. Накрая жената остави и 50 евро бакшиш и ни черпи бири и немски наденици.

    Та, шефката Андрея, е спряла да плава преди пет години по здравословни причини ама сега се е стегнала и мисли пак да плава тук из Карибите.

В цялята тая скучна история се запознахме с един българин  ветроходец. Бате Пешо плава от много години със собствено построена лодка която е заменил със една по голяма, метална лодка закупена с лошо състояние за едно евро от немец, и въстановена за три годнини работа. Той е почти набор на баща ми, слуша рок и метъл и е от София.

Направихме няколко гостувания, сериозни български маси, ама най тежкото беше като изкара китарата......осем часа гости.

И така, за сега плановете са да поработя още малко на една лодка, и се надяваме тази седмица да тръгнем на долу ...и да поплаваме малко, че вече не си спомняме как се прави....

От Патиланците