Почивка на изток

Почивка на изток

 Що е изток като са Карибите. И кой по дяволите е казал че това са Източните Кариби и даже е кръстил валута с това абсурдно име/източно карибски долар с лицето на мацката Елизабет преди 50 години...малко е иронично, все пак са свободни страни, те нямат ли си фейс. Ако си нямат можем да им заемем, имаме един дето с  тая широка челюст ще стои екстра на банкнотите. И ще им дава добавена стойност. 

По темата...

Две раници и един чифт дебели дрехи за пътуването,не че е необходимо чак толкова за двама души на лодка в Карибите  ама нали трябваше да ни донесат провизии. От провизиите сме доволни, амамайко, четири буркана лютеница за цяла зима си е срамота.

     Първо, как да стигнат от летището до нас .....според  една приятелка от Бразилия дето е живяла доста време на този остров има само 12 таксита. Не е зле да си таксиджия със 400 000 души насление. Таксито от летището е 80 евро. Ама аз съм силен в импровизациите, намерих един авер дето срещо скромно заплащане ни докара от летището до пристанището което е на 40 километра.

     Малко изтръпнали от джет-лага (умора от смяна на часовата разлика) ми пристигнаха гостите ама в тия ситуации има много емоции (да се чете адреналин) и задържаха първата нощ.

  Това е въпрос на рабиване на митове, хората си представят Карибите по един начин който са видяли по тлевизията ама после се оказва че си е съвсем нормално място...е  с малко по приятен климат. А като говорим за митове и легенди, това за Карибските пирати е вярно .....ама пиратите са местните, продават ,купуват, правят всичко необходимо че белия ходещ банкомат да остане без лев. И да не ме разберете погрещно, тия хора ми допадат , просто ми е малко писнало от стереотипа "Ти имаш лодка и си бял, начи имаш пари". Перкарвал съм часове да им разказвам как живеят българите и пак не ми вярват. Обаче като прекрачиш тази граница и ги убедиш че нямаш пари, се отварят към теб. За пример бих дал един пич дето ми продаваше пакет цигари в Бекуей  ама аз бързах и не можах да си ги взема, така че се договорихме да ми даде цигарите след седмица като се върна в неговата страна.Така и направи. Свестен тип.

Добреееееее, връщам се към пътеписа.

     Така че на борда имах един лек Мишо, единствената ми и обичана сестричка и идеята да ходим на юг защото сезона на ураганите не беше приключил, евала на Джими Корнел дето ме посъветва да не додим на север защото както се оказа после там се забавляваще госин Санди.

Плаване

     По мойте сметки с четири души на борда статистически все ще има някой дето му се кара, да не говорим че Чайката (автопилота) винаги е на линия. Та така след много серизно зареждане с супера (около 200 евро в храна и напитки)  тръваме къ остров Сайт Луша. Сиреч Света Лусия, това е страна и то каква страна. Намира се на 25 морски мили от Европа (Да се разбира Мартиник, Франция)  и е страхотна. Така че пристигаме там и за пръв път моя екпаж излиза от ЕВРОПА. Да, знам че звучи малко странно ама е така. След два дни полет им трябваше 6 часа плаване за да излезат от Европа. Там изкарахме добре, видяхме се с колегата Марли ядохме рапани от местните и се поразходихме. Родни бей е много защитена котвенка и нямаше проблем.Тампразнувахме и първата годишнина от свадбата ни , Куме а обади се бе бастун. А, и ни взеха десетина евро отгоре щото капитана не се усети че през почивните дни е по скъпо да влезеш с страната.

   За съжаление пропуснахме петъчното парти в селото което е световно известно ама си спестихме и доста кофти време за плаване. Следваща точка Бекуей (Bequia).По карта са седемдесет мили на подветрената страна на остров Сейнт Винсент, много висок оствров който прави сянка на вятъра ...така че се очаквасме доста бръмчене на мотор.

Е вятър имаше , добре поплавахме, леко, без да натискаме Гая и стигнахме до Бекия (Бекуей дет викат местните) и по пътя хванахме една огромна баракуда и изпуснах един тунец.

Продължава.....

Най накрая бачкане

С дрейте (дето вика Бонгис),

Лонг таймносее (дет викат турците), имаме много за разказване ама повечето е неприятно. Така че дет  викат перуаниците дай да се съсредотчим над положителното.

Първо добре сме със здравето, получихме подарък, още един племенник Даниел, полвин българиноукраинец половин словак който живее във Чехия. После имаме една именячка малка Яна на Мария и Белега която още от малка изглежда като много опасна Яна.

Чакаме с нетърпение още една Яна, на Хави и Ирина..........тя ще е баска и българоперуанка.

Та така, глобализираме се малко така, ние помагаме с квото можем......

  Висим тука като прани гащи от бая време ама най накрая излезе малко работа. Една седмица шкурене, боядисване и малко работа с фибро/стъкло. Лодката е на една немкиня дето плава от 25 години(над една обиколка на света)...сестра на едни наш познат,който ни препоръча за работата.Та така, искарахме лодката от водата след пет години на котва и я направихме като кукла. Накрая жената остави и 50 евро бакшиш и ни черпи бири и немски наденици.

    Та, шефката Андрея, е спряла да плава преди пет години по здравословни причини ама сега се е стегнала и мисли пак да плава тук из Карибите.

В цялята тая скучна история се запознахме с един българин  ветроходец. Бате Пешо плава от много години със собствено построена лодка която е заменил със една по голяма, метална лодка закупена с лошо състояние за едно евро от немец, и въстановена за три годнини работа. Той е почти набор на баща ми, слуша рок и метъл и е от София.

Направихме няколко гостувания, сериозни български маси, ама най тежкото беше като изкара китарата......осем часа гости.

И така, за сега плановете са да поработя още малко на една лодка, и се надяваме тази седмица да тръгнем на долу ...и да поплаваме малко, че вече не си спомняме как се прави....

От Патиланците

Карибска Саламура

Fotos Martinique

Martinique 24.06.2012

Снощи излязохме с приятели шваби и се почерпихме, имах малко рибица в хладилника и се пресетих да направя една хубава рибена чорбица за жената и за мен. В 6 и 30 сутринта. Карибски ритъм. Съмва се в 5 и се стъмва в 18 часа.

Дунавската саламура за мен е като светена вода, от както прекарах няколко дни на един малък остров на Дунав с рибарите и наистина я пробвах. Ама тетевенската е още по добра. Така че реших да пробвам тетевенско/дунавска саламурка изработена в Карибите.

САЛАМУРА защото ще се опитам да я приближа до дунавската или тетевенската рибена чорба.....по КАРИБСКИ ясно , заради местоположението .....

Основите на добрата саламура са лютото и дима, после ако има зелев сок още по добре. Поне в 

тетевнския край , саламурата се прави със зелев сок. 

По Дунава се пече всичко и  също се прави от диви пилета. Зелевия сок го имам от Канарските, там си правих малко зеленце и запазих сока в хладилника. Лютото е много важно в този тип чорба, както казва бате ти Емиилян / Да е толкова люта че като пиеш ракия да не я усещаш/ аз ползвах сушените чушки дето ми донесе майка във Валенсия преди десет месеца.

Аз исках да събера най доброто от двата свята и да добавя моето мнение.

Продукти (каквото намерих, мерки на око)

• Една зелена чушка
• Един едър домат
• Глава лук
• 300 гр. Дорадо ( най добре според мен става с дребна речна рибица)
• Пресен лук, девисил,копър и магнадоз и люта чушка
• Картоф (не се слага обиковенно ама да и дадем малко плътност на чорбата)
• Зелев сок

Първо изпекох лука, чушката и домата на газовия котлон директно на пламъка. Обелих продуктите и запекох рибата. Сварява се вода с дивисил добавят се нарязания зарзават и компира, лютата чушка като е цяла и запечена леко, солчица и зелевия сок (внимаваме да не пресолим) и 10 минути преди да свалим от огъня рибата (аз я обкезостих , обикновенно на едри парчета така като се е пекла или цели рибета ако е дребна).

Като спрем огъня пресните подправки, копър магданоз и (или) дивисил.

Просто и вкусно. Има и една малка дунавска тайна която бих искал да споделя. Месните майстори докато ври чорбата и правят едина малка магия, гасят я. Докато ври потапят жив въглен в казана. Подобрява и вкуса и според мен я избистря. Според тяхната теория не е страшно ако се подлюти чорбата, това люто не било лошо за стомаха защото било вряло. Интересното е че индийците и перуанците имат същата теория.

Поздрав от веселите патиланци!

P.S. Бате Пеца да беше тука да ти сипя сега една чорба с една ракия па да идем за рибица след това, ама нейсе ти гониш дивото в съседния континент.

Мерси за рома!

Финанси

Доста хора  ни питат как се финансираме. Бих искал да отговоря на въпроса така “ Ми имаме акции в Гугъл и няколко петролни компании, отделно даваме под наем три апартамента ....” за съжаление не е така .....

    Та по темата, как се финансираме, ние живеем на лодката от почти четири години, през всичкотото това време всъщност сме спестявали  от наем (в Испания това са около 500 евро на месец). Освен това сме професионалисти и получавахме прилично заплащане през последините 7 години живот в Испания. Точно тези последни две годни ни позволиха да спестим за лодката, Яна като изследовател за най престижния държавен технически университет и аз като технически директор на фирма за производство на електроника. В крайна сметка тя искарваше повече защото като държавен сужител на такова ниво има 14 заплати и доста екстри, пък аз си плащах скъпите кост?ми с които трябваше да ходя на работа като шеф.....

   Финанси. Ми успяхме да купим ефтино корито (18000 евро по точно) което горе долу да отговаря на нуждите ни и на финансите. После в продължение на три години сме вкарали (и продължаваме да вкарваме нон стоп) около 20 хиляди отгоре, без да смятам че всичката работа сме си я правили ния, без да наемаме професионалисти....Това ни наложи да продадем един страхотен терен който си бяхме купили преди 6 години в България с идеята някой ден да си построим къща. Отделно означава доста лишения, никакво излишно харчене ...всеки лев се вкарва в лодката.....с други думи една ветроходна лодка е като черна дупка в морето , колкото и да вкараш все ще ги погълне..... В същност ако направим ремонта който ни е необходим в момента с нови части похарчваме всичките пари които имаме и оставаме без стотинка. Така че търсим начин да минем по тънко с части втора рака ......

    Както и да е, има хора които вкарват толкова в кола, и в момента в които я купят вече са загубили 30 процента от стойността и. Е при нас лодкта е къщя, кола  и мотор за мечтите ни. И единствената ни собственост.....

    Месечните ни разходи са много относително понятие, ама наистина е много различно от сухоземия живот. Просто е тема на която ще отеля доста повече за да ме разберете правилно. Минимума е 400 евро на месец (това е гориво, храна, вода и живот на котва не в пристанище) без никакви глезотии като ядене на ресторант или скъпи напитки. Само добра храна и минимума за оцеляване, добрата храна се подразбира нали аз готвя (добра, добра, колко да е добра, разнообразна и питателна, не прекалено приятна).

   Максимум няма, на Канарите изхарчихме (щото имахме) 2000 евро за едни месец така че е въпрос на контрол и на възможности. Като цяло  “Кучето скача според тоягата” и така с разходите.

И сега за най-важната част, приходите. Еми за момента приходи няма, има спестявания, дългогодишни и с доста усилия....надяваме се да можем да работим тук там, аз вече си изкарах първите пари с гмуркане и чистенe на лодка, катерена по мачти и т.н.  на Канарските острови. Така че мъдрим как да изкарваме по некой лев докато плаваме, търсим спонсори, търсим тоя богат чичо дето да ни наследи няколко милиона и така. Между другото скъпи приятели имаме бутон ДАРИ на болга....така че не се стягайте....че бирата на Карибите е скъпа....а интернета в лодката е едно евро на час……

Наистина като заключение, ж ивота на лодката може на е много ефтин и много скъп. Оня ден си набрахме няколко килограма плодове в гората (екзотика пълна> маракуя, манго, банани и едно дето аз му викам карибска джанка) с цената на едночасова разходка в джунглата ....и после ако седнеш в бара на пристанището една бира ти е 2,5 евро.....

От веселите патиланци

Как започна всичко...

Как започна всичко...

За съм от Ботевград , доста далече от морето ама имах късмета да имам някой който ме закачи към морето и водните спортове. За които ме познавате знете че това е брадатия, баща ми, същия който ми предаде тоя дух , това л’бопитство, и даже ДНК/ато.

Та така всичко започва в Равда, мойта Равда от детството, рибарско селце с мирис на грозде и риба, понякога на мастика....там дето ходех бос и чиче Ангел беше най големия (и е най голямия в мойте спомени). Там дето след цял ден на плажа те чакаше една огромна изтудена в мивката диня, и пържена цаца след това.

Там дето доматите не им слагаха колци, там дето леля Соня ми показа кой е Фреди Меркури, там дето натиснах първата руска мацка .....да де детенце като мен.....

Като бях по малък и вечер ходехме с брадатия да плуваме, отиваме по бански до плажа, и плуваме през нощта, стигаме до една лодка закотвена в залива на рибарите и той си вади една цигарка от херметично пликчке , пуши и после се връщаме , боси разбира се....

После Несебър,

Малко работа с чичо Тошо, следващата година пак , малко гмуркане и после с ДРИНАТА, лодката мечта, и една нощ на връщане от Созопол Капитана ляга и ме остава да я карам, без да пускам светлините.......огромна луна , вятър и аз на руля.....тогава нещо вътре се пречупи и си казах че ще имам лодка и ще плавам. Тогава бях на 17.

Сега съм на 33 отне ми доста време, ама пак през нощите вахти понякога осещам същата треска......настръхвам , и после се отпускам и си казвам че наистина се случва...........

Изглежда просто......отне ми над десет години да стигна пак до това. През това време правих много работи и минах през много ....ама това е друга история......БЛАГОДАРЯ ТИ КАПИТАНЕ.......

Vlado tiene 33 tacos o como empezo toooo

Bueno, esta e larga….

Como empezó todo, que es lo que me motiva, me mueve y de momento nos funciona

Yo soy un chavalito de montaña, mi ciudad esta lejos de la mar , a unos 400 kilómetros (que en Bulgaria es casi todo el país). Pues este niño tiene un padre que siempre le gusto la costa y fue capaz de contagiarlo a su hijo , y no le costó tanto.

Esta claro que yo disfruto con la nieve que me muevo bien en el bosque, pero tuve la suerte que mi familia desde siempre tuvo amigos en la costa del Mar Negro y aparte de estar de visita todos los veranos me envíaban a los campamentos de verano por unas dos semanas más. Allí conocí todas las playas y sobre todo rocas de Ravda que era un pueblucho de pescadores, cerca de Nessebar. El olor de uva, de pescado, del tomate castigado por el sol son parte de mi ADN. Es así. Me gustaba esta vida, pescar en las rocas, ir descalzo, vivir en un pueblo de pescadores, claro  cada año creciendo se me hacia el verano mas corto y mas corto. En esta época mi viejo barbudo casi todas las noches después de cenar me llevaba descalzo a la playa por la noche , sobre las diez de la noche,  nos íbamos nadando hasta algún barco fondeado el la bahía y al subir el barbudo se sacaba su cigarrito y mechero de su bolsita estanca del bañador se lo fumaba en cubierta y luego volvíamos nadando y otra media hora descalzos hasta la casa de nuestros amigos huéspedes, a mi madre nunca le gusto la idea, pues tiene pánico al agua por la noche…..

A los 12 de edad  tenía que ir con una botella de aguardiente de regalo para los pescadores a primera hora de la mañana, para subir a sus chalupas a ir a pescar, mas de una vez me mareaba….pero estaba en la mar. Pescando con los grandes….luego la cosa fue a más poco a poco….y siempre buceando con mis gafas y aletas, y mi arpón desde la playa para pescar algo.

Bueno, esta es la primera parte …la verdad es que me cuesta contar todo eso……dentro de poco habrá mas …..