Острова на съкровището и Лос Грингос

 Плаване от Мартиник(Франция) до Пуерто де ла Круз(Венецуела)

 

   




   След месец и полвина чакане в Мартиника най накрая лодката на нашите приятели, с не малко помощ от нас, беше готова и можехме да тръгнем. Сменихме мотора на лодката им с един подобен втора ръка, на мен ми дойде естра, сега съм по уверен в скромните ми познания по механика (предполагам че генетично и съм закачил някъкъв усет и ми излизат работите). Имахме и малко допълнително забавяне заради тропическа буря с ласкавото име Шантал и след като морето се успокои тръгнахме. 


Прогнозата за времето по време на плаването се изпълни (като никога) почти на 100 процента. Вятър 15/25 възела на бакщаг и 460 мили пред нас за да открием Америка. Три нощи със средна скорост 100 мили (силно рифоване, страх ме е да натискам при състоянието на руля) и кацнахме на изгубения остров Бланкия. Последната нощ беше доста тежка, поривисто време до 30 възела и течение около два възела. Без платна правихме 3 възела и отнесохме около десет шквала за 8 часа. Bидимостта нула, дъжда отвратителен и през час прескачаме от пълен щил до 30 възела ...забава. За сигурност плавахме без светлини, тук сме в една от най-пиратските страни на планетата. Капитан Естевес се държа като герой както обикновенно а горката лодка с тая хлабина в руля само протестираше. Все пак доказа за пореден път максимата че лодката е по издръжлива от екипажа. Благодаря ти Гая! 

 На моменти само с геноа на риф правехме над 6 възела но за сигурност рифовахме повече от необходимото.

 
 Кацнахме към пет сутринта на котвеното място а там само местни рибарски лодки и една метална френска лодка.Избора е ясен, залепихме се до металарката. Оказа се едно много приятно семество французи с 3 годишно момиченце на борда. Тя даскалица, той професионален водолаз а малката любител терорист....После пристигнаха и приятелската лодка с капитан Марио (поляк приятел от Мартиника) и приятелката му Кели от Франция. 

Рибарите ни посетиха но като видяха испански флаг не проявиха особен ентусиазъм, посетиха първо колегите и за малко цигари им обещаха риба. Там рибарите са на бригади които стоят по две седмици на острова пълнят голямата (20-тина метра) лодка с риба и лангости и се прибират за да ги смени друга бригада. Товарят по два тона риба което не е много трудно в този рай за рибаря. Тежко им е на тези хорица а за нас беше екстра защото за бутилка ром ти носят риба и лангости всеки ден. Ние им дадохме и пакет кафе при което светнаха, а един от тях имаше рожден ден и му подарихме една тениска която не съм ползвал защото е ХХЛ. Накрая им отказвахме рибата защото на всички (освен на мен) им писна от риба. Все пак си мариновах си две риби тон (като паламуд) и още си имам за мезе.

Острова е необитаем като излючим малката военна база и подивелите магарета които ни  правеха концерт през ноща.Пръво се чудих защо на някой му е хрумнало да засели магарета там сега вече си имам собствена теория.Острова е пълен с бодили и кактуси и може би е неуспешен опит да се отстранят и да превърнат това сухо парче земя в малко по приятно място за заселване. Е, това си е само моя теория. На острова има и лагуна която обаче заварихме почти пресъхнала. В последствие ми казаха че има и пещери, за следващата визита мисля да ги намеря. Името на острова идва от думата бланко, бялото е цвета на невероятните плажове. Белия пясък предполага наличието на корал и разбира се риби папагал. Те са виновника за всички бели плажове на планетата, хранят се с корал който след обработка превръщат в фин пясък. Без майтап виждал съм ги как ....кат. Така че скъпи туристи в Бора Бора не забравяйте в какво се търкаляте..........Освен че прозивеждат до 90 килограма пясък първо качество на риба за година са и доста вкусни.Въобще под водата на този остров е пълно с живот , аз извадих харпуна само с надеждата да намеря октопод ама нейсе, само риба, а риба си имахме колкото искаш.

Сега само за читателите на нашия блог ще разкажа една малка тайна. Нали сме на такова пиратско място и решихме да заровим съкровище. Ако някой от вас някой ден се озове на този остров спокойно може да иде да го изкопае само при едно условие. Да ни напише мейл и да ни осведоми за откритието. 

„На самотен плаж на подветрената част на острова ще видиш две кокосови палми. На точно двайсет съпки от основата на по голямата палма в посока изток е скрито съкровището от пиратските кораби Гая Кубаба и Ан Калиак. Лето Господно 2013, месец юли Остров Бланкия”.

И двамата с Яна можем да се похвалим че сме първата перуанка и първия българин които стъпват на това райско место....ако някой може да докаже противното да говори или да ни остави да си гъделичкаме егото....

След три дни мързел беше време да вдигнем желязото и да отпрашим към Пуерто де ла Круз (Венецуела). Директния курс до там минава на 6 мили от брега на остров Маргарита. Маргарита е много красиво место според очевидци за съжаление е статистически най опасното място в Карибско море. Нападенията над лодки с чужд флаг са често явление. За да ни е мирна главата се отдалечихме на 20 мили и разминахме острова през ноща без светлини. Ноща мина спокойно и на другия ден вятъра падна и се наложи да бръмчим 5 часа на мотор. Видяхме делфини и някави чудовища ми скъсаха три блесни от скъпите. Само за справка металния ми повод е за 60 килограма а жилото е 0.8 първо качество. Така и не разбрах какво е било ама се заричам да купя милиметър повод и по сериозна метална проволка. Мога да се хвана на бас че като дойде Мишо лекия на гости ще го извадим тоя звар. Той ми е на късмет тоа чуек......

И така към 1500 местно време сме пред входа на марината (е те са 5 по точно) и по радиото не отговаря никой....влизам си аз в марината и изведнъж някой ме вика по радиото. Опа, Себастиан французина от Бланкия ми обажда че в тази марина няма място а тои е еди  каде си. Там и отиваме, съседната марина е доста зле ама места бол, швартоваме до него и след час идват приятелите от Ан Калиак. Вкарахме се в приличен вид на бели корабостобственици (демек ГРИНГОС) и отидохме да направим официално влизане в страната. Тук корупцията и бюрокрацията са невъзможни и практически единствения начин е да си платиш на агент. Така и правим като аз го  раздавам ПР и главния на групата. Да се разбира пазаря се и се правя на сериозен гринго който е на ясно с далаверите. Работата сработва невероятно гладко и на другия ден имаме документа и място в тузарската марина на 3 евро на ден. При агента сменяме и парици на невероятния  курс от 40 боливара за евро на черно при официален курс 8  към едно. Да ви напомня нещо тази ситуация? И така с пачка пари (от 15 години не съм броил толкова банкноти) сядаме да хапем в ресторанта на марината. За 3.50 лева ядем супа и второ с гарнитура. Бирата е по лев. Скъпотия пусто ама нали нямахме документи и ни е страх да излезем от марината (не е законно и не искаме проблеми).

За цените и храните тук ще оттделя време да напиша....за сега толкова. В заключение само изкам да добавя че след 15 годни с Яна най-накрая стъпих на този континент....а Яна не беше стъпвала околко 12 години....

До скоро, поздрави от Патиланците

Тактика при тропическа буря

Те тоя път стана *като лани в Одеса* или за по младите читатели -Тактика при тропическа буря

Та висим си ние в Францията (демек остров Мартиника) и чакаме полските ни приятели да си получат чарка за мотора и да бягаме за Венецуела - и така един месец. Е да ама сезона малко неприятно ураганен…..и нещеш ли се появи от някъде си тропическата буря с име Шантал, тия умни глави у УСА/та им слагат заглавия според номера на появяване и буквата в азбукиведито.

Демек , стана като А в  Ягне според българския буквар. Хронологията  е A.B.C.Д…..  и за това е Chanтal, третата изцепка за годината. Та да се върнем на масата, идва разбириш ли, и сме я видели всички как ж дойде, ама накрая тя са прави на интересна и се засилва  малко повеч така, да се покаже. Вярно, обаче колегите на Минчо Празников по време са  я сметнали ама по сила малко като че не. Е хубаво де, минава  пораздухва и ако си добре закотвен няма проблеми.Ама си е страшно ей, над 100 км в час вятър с дъжд дето реже кожата.....

Е да, ама ние сме закотвени в  един залив с поне 400 лодки на котва, половината от тях без хора на борда. И от там тръгва цялата история. История  не, пълен цирк като миналата година.

Стабилна закуска и го чакаме въпросното гадже Шантал, до тук добре…и като се раздуха и като дигна вълна……и като се разлетяха огромни лодки със откъснати котви………….и от там едно бягане едно бутане. Предният път ни връхлетя една 15 тона лодка и този път мислех га го избегна.

Е избягахме, ама на скоростомера (дет са казва ветрометар) ми духаше на 50 възела( 100 тина км в час/ по математика) та трудна работа, хем тясно между лодките, нула видимост и скъпото ни нипонско моторче на фул макс па едвам прави един възел. Е избегаааме…..пак

Поука от историята е като миналата година.Най голямата заплаха както обикновено са хората и тяхната глупост. Не природата. Колкото по далече от хората по сигурна ти е лодката. Амин.

П.С. В момента на рифа(на каманете) зад нас има над десет лодки изхвърлени от морето които по пътя си са потрошили поне още толкова……ми неколко милиона евро на скалите ……замислям се дали утре да не действам като онези грозните птици с големите човки

Писна ми от разбирачи,

Ма наистина има толкова много хора по светъ дето са наясно с тва дето треа да права. Нито са живели моя живот нито го познават, повечето нямат представа за кво иде реч. Обаче знаят……дават съвети и критикуват……ей Карлос прав си трупче (тронко, ен ехпаниол), всичките са по умни от назе……..добре че има анонимни луди дето помагат .....и не мислят за цената на тройка с гарнитура

Синдрома на тясната кожа(СТК).

Седя си по долни гащи в кокпита на лодката и пъшкам като попско дете на Задушница.

  При престоя ни в Испания развих едно заболяване известно в наУчните среди като Синдром на тясната кожа. Като се наям обилно и кожата ми понеже е отесняла се разпъва в областта на абдомена и ми затваря очите. 



Лечението е само едно : СИЕСТА (лека следобедна дрямка).

От месеци навивам Яна да си сготвим пелмени и  днес им дойде момента. Като малък не ги понасях (честно казано) а после се пристрастих към тях и всичките им италиански и азиатски братовчеди. Виновника за това е вуйна Люда -главната причина да съм така запален по готвенето (е, и собственото ми чревоугодничество разбира се) - един вид  кулинарна муза.        Като студент редовно прескачах до братовчедка ми Мила и се разтапях от вътре като каже:

 „Е нямам нищо сготвено, исках ли да ти сваря едни пелмени”. Ммммм със заквасена сметана, черен пипер и малко оцет -рай за всеки гладен стyдент. Преди две седмици си готвихме борш мога да заявя смело и безотговорно че го докарах почти като на вуйна. Тя казва че най важното е силният  бул>он. Въобще от руската и украинската кухня ми харесва всичко което съм опитвал (черния хаивер bluga сигурно е гаден и затова не съм).Към готвенето със съпругата подходихме екипно. Тя се зае с тестото а аз с пълнежа. Тя е майстора на хляба и тестените изделия в лодката (аз да меся теста на толкова тясно неам нерви). Пълнежа от мен, класически, с кайма,лук, чесън и подправки. Да ме прощават ортодоксалните майстори ама сложих и малко соев сос за да уважа азиатския произход на ястието.

  В началото излязоха малко дебелостенни ама после ги коригирахме. Не знам как дочаках да изплуват от врящата вода първите осем но от тях Яна видя само половин. Излизат доста по големи от направените с машинка по точно 8см в диаметър (нали сме техничари трябва да се документира точно), два пъти по големи от стандартните правени с уреда.

И така скъпи приятели,роднини и колеги моя милост изяде 16 (шестнадесет) и ми е толкова тежко в момента че не мога да се движа. За справка Яна изяде 5 и се наяде. Погълнал съм около 250гр. Кайма, 150 грама сухо брашно, сметана и масло. Не знам как ще заспя тази нощ, освен да скокна да поплувам? Нееее не става, страх ме е да не потъна а за да изплувам трябва да заври морето.

Последен напън че ми е тежко дори да блъскам по клавиатурата и си пускам филм за да се погрижа за заболяването ми.

Пелмени с кайма

                                                                         500 грама кайма смес

глава лук

1,2 скилидки чесън

Сол

Черен пипер

Соев сос, бамбук, зеле (ако искате да са полуруснаци- полуазиатци)

За тестото

300 грама брашно

1 яйце

Сол

150 мл хладка вода

Смесваме каймата с ситно нарязания (или настърган на ренде) лук, чесъна и подправките. Аз добавям и малко соев сос като внимавам да не пресоля. Омесваме тесто и го оставяме да почине половин час. Тестото се разточва на два милиметра дебелина и с помощта на чаша се изрязват кръгове. В тях се поставя от пълнежа около чаена лъжичка. Сгъват се на полукръг и ръбовете се притискат силно с пръсти, аз го правя с вилица за по лесно. 

 
Във доста вряща вода се пускат пелмените и се варят 3 минути след като изплуват на повърхността.

Сервират се залети с разтопено масло,черен пипер, заквасена сметана може и малко оцет всичко е по желание на ядача (може и със соя да пробвате). Могат де се съхраняват  сурови,  дълбоко замразени.

И НЕ ЯЖТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ДЕСЕТ….де не получите СТК.

П.С. Вуйна благодаря ти и много, поздрави от Яна и от мен, ако можеш прати ми рецептата за киселите краставички на баба Катя.

От Патиланците