Острова на съкровището и Лос Грингос

 Плаване от Мартиник(Франция) до Пуерто де ла Круз(Венецуела)

 

   




   След месец и полвина чакане в Мартиника най накрая лодката на нашите приятели, с не малко помощ от нас, беше готова и можехме да тръгнем. Сменихме мотора на лодката им с един подобен втора ръка, на мен ми дойде естра, сега съм по уверен в скромните ми познания по механика (предполагам че генетично и съм закачил някъкъв усет и ми излизат работите). Имахме и малко допълнително забавяне заради тропическа буря с ласкавото име Шантал и след като морето се успокои тръгнахме. 


Прогнозата за времето по време на плаването се изпълни (като никога) почти на 100 процента. Вятър 15/25 възела на бакщаг и 460 мили пред нас за да открием Америка. Три нощи със средна скорост 100 мили (силно рифоване, страх ме е да натискам при състоянието на руля) и кацнахме на изгубения остров Бланкия. Последната нощ беше доста тежка, поривисто време до 30 възела и течение около два възела. Без платна правихме 3 възела и отнесохме около десет шквала за 8 часа. Bидимостта нула, дъжда отвратителен и през час прескачаме от пълен щил до 30 възела ...забава. За сигурност плавахме без светлини, тук сме в една от най-пиратските страни на планетата. Капитан Естевес се държа като герой както обикновенно а горката лодка с тая хлабина в руля само протестираше. Все пак доказа за пореден път максимата че лодката е по издръжлива от екипажа. Благодаря ти Гая! 

 На моменти само с геноа на риф правехме над 6 възела но за сигурност рифовахме повече от необходимото.

 
 Кацнахме към пет сутринта на котвеното място а там само местни рибарски лодки и една метална френска лодка.Избора е ясен, залепихме се до металарката. Оказа се едно много приятно семество французи с 3 годишно момиченце на борда. Тя даскалица, той професионален водолаз а малката любител терорист....После пристигнаха и приятелската лодка с капитан Марио (поляк приятел от Мартиника) и приятелката му Кели от Франция. 

Рибарите ни посетиха но като видяха испански флаг не проявиха особен ентусиазъм, посетиха първо колегите и за малко цигари им обещаха риба. Там рибарите са на бригади които стоят по две седмици на острова пълнят голямата (20-тина метра) лодка с риба и лангости и се прибират за да ги смени друга бригада. Товарят по два тона риба което не е много трудно в този рай за рибаря. Тежко им е на тези хорица а за нас беше екстра защото за бутилка ром ти носят риба и лангости всеки ден. Ние им дадохме и пакет кафе при което светнаха, а един от тях имаше рожден ден и му подарихме една тениска която не съм ползвал защото е ХХЛ. Накрая им отказвахме рибата защото на всички (освен на мен) им писна от риба. Все пак си мариновах си две риби тон (като паламуд) и още си имам за мезе.

Острова е необитаем като излючим малката военна база и подивелите магарета които ни  правеха концерт през ноща.Пръво се чудих защо на някой му е хрумнало да засели магарета там сега вече си имам собствена теория.Острова е пълен с бодили и кактуси и може би е неуспешен опит да се отстранят и да превърнат това сухо парче земя в малко по приятно място за заселване. Е, това си е само моя теория. На острова има и лагуна която обаче заварихме почти пресъхнала. В последствие ми казаха че има и пещери, за следващата визита мисля да ги намеря. Името на острова идва от думата бланко, бялото е цвета на невероятните плажове. Белия пясък предполага наличието на корал и разбира се риби папагал. Те са виновника за всички бели плажове на планетата, хранят се с корал който след обработка превръщат в фин пясък. Без майтап виждал съм ги как ....кат. Така че скъпи туристи в Бора Бора не забравяйте в какво се търкаляте..........Освен че прозивеждат до 90 килограма пясък първо качество на риба за година са и доста вкусни.Въобще под водата на този остров е пълно с живот , аз извадих харпуна само с надеждата да намеря октопод ама нейсе, само риба, а риба си имахме колкото искаш.

Сега само за читателите на нашия блог ще разкажа една малка тайна. Нали сме на такова пиратско място и решихме да заровим съкровище. Ако някой от вас някой ден се озове на този остров спокойно може да иде да го изкопае само при едно условие. Да ни напише мейл и да ни осведоми за откритието. 

„На самотен плаж на подветрената част на острова ще видиш две кокосови палми. На точно двайсет съпки от основата на по голямата палма в посока изток е скрито съкровището от пиратските кораби Гая Кубаба и Ан Калиак. Лето Господно 2013, месец юли Остров Бланкия”.

И двамата с Яна можем да се похвалим че сме първата перуанка и първия българин които стъпват на това райско место....ако някой може да докаже противното да говори или да ни остави да си гъделичкаме егото....

След три дни мързел беше време да вдигнем желязото и да отпрашим към Пуерто де ла Круз (Венецуела). Директния курс до там минава на 6 мили от брега на остров Маргарита. Маргарита е много красиво место според очевидци за съжаление е статистически най опасното място в Карибско море. Нападенията над лодки с чужд флаг са често явление. За да ни е мирна главата се отдалечихме на 20 мили и разминахме острова през ноща без светлини. Ноща мина спокойно и на другия ден вятъра падна и се наложи да бръмчим 5 часа на мотор. Видяхме делфини и някави чудовища ми скъсаха три блесни от скъпите. Само за справка металния ми повод е за 60 килограма а жилото е 0.8 първо качество. Така и не разбрах какво е било ама се заричам да купя милиметър повод и по сериозна метална проволка. Мога да се хвана на бас че като дойде Мишо лекия на гости ще го извадим тоя звар. Той ми е на късмет тоа чуек......

И така към 1500 местно време сме пред входа на марината (е те са 5 по точно) и по радиото не отговаря никой....влизам си аз в марината и изведнъж някой ме вика по радиото. Опа, Себастиан французина от Бланкия ми обажда че в тази марина няма място а тои е еди  каде си. Там и отиваме, съседната марина е доста зле ама места бол, швартоваме до него и след час идват приятелите от Ан Калиак. Вкарахме се в приличен вид на бели корабостобственици (демек ГРИНГОС) и отидохме да направим официално влизане в страната. Тук корупцията и бюрокрацията са невъзможни и практически единствения начин е да си платиш на агент. Така и правим като аз го  раздавам ПР и главния на групата. Да се разбира пазаря се и се правя на сериозен гринго който е на ясно с далаверите. Работата сработва невероятно гладко и на другия ден имаме документа и място в тузарската марина на 3 евро на ден. При агента сменяме и парици на невероятния  курс от 40 боливара за евро на черно при официален курс 8  към едно. Да ви напомня нещо тази ситуация? И така с пачка пари (от 15 години не съм броил толкова банкноти) сядаме да хапем в ресторанта на марината. За 3.50 лева ядем супа и второ с гарнитура. Бирата е по лев. Скъпотия пусто ама нали нямахме документи и ни е страх да излезем от марината (не е законно и не искаме проблеми).

За цените и храните тук ще оттделя време да напиша....за сега толкова. В заключение само изкам да добавя че след 15 годни с Яна най-накрая стъпих на този континент....а Яна не беше стъпвала околко 12 години....

До скоро, поздрави от Патиланците