Атлантичeския океан по търлъци!*

GAIA KUBABA arriving at the Caribbean Island Martinique (fr) after 29 days Atlantic crossing  ..

Vagabundo, thanks for the picture.

 Pics

Video 

Атлантичeския океан по търлъци!*

 След почти два месеца в Канарските острови ни писна, пекалено много харчове много маси с приятели а времето си напредва. В столицата Гран Канариа направихме много добри запознанства и е страхотно място за живеене ама ние си имаме план пък и всеки ден повече на Канарите означаваше ден по малко на Карибите. Така че останахме си със страхотни моменти с Краси, Светл;о, Карлос, Андерс (и семейство  нашите приятели кубинци и тяхната невероятна дъщеря) и разбира се Фелипе, йогата родом от Гран канария и колега от университета в Мадрид. Тоя целия екип и други анонимни помагачи направиха престоя страхотен и за това прекалено дълъг. От друга страна имахме доста лични проблеми, отношенията се оптегнаха щотото аз не се държах към плана и на шефката това не и действа добре. Накрая чакахме две седмици за застраховка която се оказа измама (както очаквах) и накрая потеглихме.

Преди да тръгнем един познат луд ирландец(плавал сам от Австарлия до Ирландия) ме попита дали ни е страх и какво чустваме, не чуствах нищо най малко страх просто имах идея в главата която в последствие се потвърди. Чустваме се доста добре далече от брега ....доста по се напрягаме като сме близко до пристан.....рифове, лодки, разходи, течения.....

  По план трябваше да слезем почти до Зелени Нос (Кейп Верде) и ако се наложи да спрем там, ако не продължаваме директно до Мартиника или Барбадос. Решихме Мартиник щото едни приятели валенсианци бяха там и ни казаха чe има бачкане. По карта имахме 2800 мили море пред нас (над 5000 километра) и по статистика на това време на годината се очакваше да се движим доста бавно. Е БААААВНО БЕШЕ. Доста бавно.

  Аз бях планувал 25 дни с 20 процента резерв ама го направихме за 29. Готиното беше че се чвуствахме доста добре, биxме могли да прекараме два пъти повече време на плаване без никакъв проблем с главата, храната и сигурността.

МАР ДЕ ПАТОООО. MAR DE PATO. (Г/ол за патици) Нашия познат Легионера лудия французин се появи в Канарите от някъде и на въпроса как е пресичането повтараяше като латерна “To  е като гйол за патици, нема проблеми” , доста пъти се сещахме за него ама както и да е.....

    Та така плаването доста бавно, постоянно се опитвах да оптимизирам платната за да излкарам малко скорост ама нейсе. Най силния момент бяха 5 часа на 30 възела и после сериозен дъжд.Естествено през ноща намалявахме платната за всеки слчай и тва е. Вахта след вахта милите си вървяха.Рекорда ни е 135 позитивно и 5 като най слабо за двадесет и четири часа. Предимствата на бавното плаване са че можеш да четеш, да ловиш риба и да се къпеш в морето. Риба си полових доста, имах и един доста интересен момент с един мерлин, огромно животно естествено не можах да го извадя, ама ми трепереха колената 30 минути след това.

Храната доста добре, надебеляхме и двамата освен прясната рибка с бяло винце, имахме и доста консерви варено месо и около 20 килограма плодове и зеленчуци. Отделно спагети(Си, салата от риба тон и паста само веднъж за месец), ориз, картофи и Яна правеше по две пити на всеки три дни. Ядохме и боб на два пъти по мое желание ама е малко тежко за плаване. Изхарчихме около 100 литра сладка вода което е доста добре. Отделно 20 литра бира и доста винце.

  Рибицата се готви по много начини, от скара през пържена , преснослол и накрая на чироз. Най ме е яд де не купих повече лук и като Яна направи един страхотен лучник останахме с малко лук. От зарзавата доматите дето купихме зелени държаха екстра, зелето и картофите още са си екстра а най/ме изненада че бананите се скпаха доста бързо. Та така с храната дето доста хора ме питат, никакъв проблем точно обратното убеден съм че ядем по разнообразно и здравословно от едно средно статистическо семейство.

Все пак си е плаване и има нужда от определена дисциплина. Вахтите са през три часа и през ноща е доста досадно, така че скъпи приятели дето сте били в казарма да знете че сме направили повече карули от вас със сигурност. Кофтито особенно за поспалив тип като мен е да свкикне на режим, да знае че няма да спи повече от три часа на веднъж.....

Има и друг момент че след над 3 години живот на лодката я познаваме толкова добре че всяка минимална промяна във вятъра или каквото и да е по лодката ни буди ...става като инстинкт така че докато си в открито море далеч от брега не е толкова тежко и можеш да правиш кратки бойни дрямки по 15 минути.

Като се приближавахме се  чух с майка и ми каза  - хайде стига толкова и да пристигате вече. Така и стана, последните три денонощия летяхме , мисля си че жената и свещ е запалила! Стигнахме един ден по рано от сметките. 29 дни през Атлантика, страхотно изживяване. След това 2 часа борба за да закотвим като хората включително  Яна си разрани раката и се изпокарахме. След това два дни да осъзнаем че сме на КАРИБИТЕЕЕЕЕЕЕЕЕ........ 
Следва продължение.........

*По търлъци по две причини- първо защото не си свалях търлъците които ми подариха Ивайла и Жоро – оказаха се екстра за плаване, по добре от вечно влажните обувки и втората защото нямахме мотор движехме се тихо, З/колонката пак смеси маслото с морска вода и не можехме да караме на мотор