Benalmádena – La trampa
Втори етап> Беналмадена( клопката!) Фуенхирола (шест мили /десет километра)
Добрата новина на фона на проблема с З-колонката е че Ирина и Хави дойдоха на гости за да кажем чао на старата и да посрещнем новата 2012. Така че се постарахме (диго Хави) да се маскираме на туристи и резултата беше -страхотен. Посетихме едно малко градче (по малко от Владоландия) , типично бяло, андалузко и много ловджийско.
В Ронда има поне пет ловни магазина и в един от тях преживях леко дежаву , дълго е за обсняване ама все едно бях в магазина на баща ми за момент. Само дето тук клиентите харчат малко повече защото могат да си го позволят. След това мезенца, винца, разходка и да не забравя: Хави ми купи стахотен мех за вино, за изпът да имам в какво да си сипвам винцето....(Gracias Cuñao)Грасиас куняоооо!
На 31 отидохме до Гиблартар, малко до Англия така, да се поразходим. В момента в който преминахме границата четиримата само мигахме и мълчахме......контраста е невероятен.Май първа се обади Яна като пресякохме летището на пряко което си е нормална практика на това странно място. Странно място, най много ме впечатли колко много евреи има, и в същност осъзнах че това е Меката на езика на бъдещето (досега мислех че е Маями) -СПАНГЛИШ смесица между английски и испански.
От практична гледна точка тук е безмитна зона така че цигарки,алкохолец, бензин и електроника е доста по тънко...като в Андора. Ама на мен само ми позволиха да купя малко цигари иначе контрабандиста в мен можеше да се развихри доста сериозно.
Кой знае, може вятъра да ме закара до там все пак и да успея да си осъществя плановете .......
После връщане до Беналмадена, Нова година, шампанско в 12 и после....после Василов ден (Демек моя имен ден дето никой не го празнува), и водя екипажа на бар. Малееее какъв бар, все едно бяхме в мутренско заведение от 90-те години в София. Пълно с персонажи, охрана българи рабира се ......ми нищо, по едно питие и в лодката .....спане.
Баница с късмети, при мен парата (Е ТВА Е СТРАННО), късмети рапределени по два на калпак и палим колата към най тежкарското пристанище в тая зона: Пуерто Банус.
Като стигнахме там се сетих за мойта крехка младост, ако си на крайбрежието и искаш да ядеш и пиеш тънко, директно на пристанището! И търсиш къде ядат и пият местните рибари. ДА АМА НЕ. Пуерто Банус е точно обратното......никога не съм виждал в толкова малко квадратни метри колкова скъпи бутици и ресторанти, горките рибари къде си пият мастиката!!!!
ОК, Ирина и Хави си имат задължения, разделяме се ПАК, все по набързо защото е все по трудно и нищо.....празно, пак сме в рутината сами, и с носа на лодката към Канарите!
След това дните минават на бързо и са малко инфарктни, обобщаваме с това че днес 10 ян. 2012 г. Тръгваме от Беналмадена за да направим 6 мили и да идем до следващото пристанще - Фуенгирола.
Има няколко причини, най важната е че наистина ни писна в прeдното село, следващата е че тук има повече магазини за покупки и най вече че тук поне има какво да видим като туристи. И тук можем да намерим ефтино вино и да заредим стабилно.
И мамка му, поне се приблжаваме до Гиблартар, Скалата, дано скоро се стабилизира времето и да ни пусне да излезем от Средиземно море и да се намокрим в Атлантика....
Чао, Яна и Владо
llz= 36.326,- 004.378
No comments:
Post a Comment