Здравей бай Василе

Здравей бай Василе,
Добре де, дядо Василе/ жена ми ми предложи да ти напиша писмо, така и така не можем да говорим от доста години.
Като бях малък винаги ме сравняваха с теб  най вече заради жестовете и затова че сме бавни по един и същ начин. Предполагам че заради теб харесвам да ям клин чорба, да пийвам сливова и да говоря езици.
Ще опитам да си подредя спомените които имам от съвместния ни живот.
   Първо специфичния белег на тила (дето никога не ми разказа защо го имаш) и дебелите очила. После оня дълъг зимен балтон които понякога на заплата след късно прибиране ти отнемаше доста време да свалиш и закачиш на закачалката зад вратата. После как седях до теб и гледахме “По света и у нас” в къщата на Глухата. Винаги се питах какво пък толкова те вълнува света.....сега го знам! После си спомням едни гости от Холандия които бяха дошли да монтират някъкви машини във СХК и ни бяха на гости на вечеря,твоите трима сина с обединени усилия говореха с тях докато ти се обади и на френски започна съесем спокоен разговор, никога няма да забравя физиономиите на всички на масата. Аз още не съм научил френски ама обещавам да го направя в най-скоро време.
   Спомням си как ме изпращаше да пася козите и овцете по реката и по Баре с едно малко брадве с което трябваше да сеча върби за козите и аз един ден ги загубих. Баба се ядоса пък ти се смееше като ти разказах че съм ги загубил защото се разсеях докато ловях риба с ръце на един вир под казана. После помня колко пъти спях при теб в бараката като беше пазач на склада, палеше печката докато почрвене и дълги часове ми разправяше истории.Аз не знам дали някога си излизал от страната ама познанията ти за света и любопитството ти ме накараха да пътувам и да наблюдавам.
Веднъж седяхме на една маса цялото семейство по някакъв повод a теб те майтапеха защото си се пресегнал към салата обикаляйки с ръка шишето което беше пред теб, е и аз го правя понякога кво пък толкова.
   На село ти помагах да направиш шкафа за инструменти до банята, още си е там и вратите си работят, а боята (мое дело) си стои ама е малко раждясала. Много се кефех как от парче ламарина може да се направи нещо полезно. Винаги се впечатлявах как баба ти викаше а на теб не ти дремеше , и на мен ми се случва, ама и ти и аз знаем че всъщност макар и да се правим на нас ни пука и знаем да слушаме.
    Пък като беше пазач в ТКЗС-то ми направи една укарина от глина, съжалявам че нямам толкова добър слух за да мога да свиря толкова добре като теб. Разкаваше ми как са те скъсали на изпит, не кой да е а по музика- най големия слухар и музикант. Та хващаш ти да учиш теорията за септември и четеш ли четеш книгата на страницата за Бах, от толкова четене учбника се олегнал на тая страница. Отиваш на изпита и даскала ти вика дай книгата да те изпитам, отваря книгата и какво да се случи отваря се на твойта страница -Бах - взет изпит.
 Всяка пролет като тръгне мъзгата по върбите ме водеше по долчината и ми правеше гайдуници от върба- още знам как се правят. Жена ми Яна ми подари гайда дано някой ден се науча да свиря на нея.
И после те заболя раката,и отпадна доста спомням си само живите ти очи потънал в кревата. В един момент ме изпратиха на екскурзия с класа и като се прибрах в панелката в Севера вечерта видях никролог на вратата......толкоз. Бягах като луд към къщата на Глухата улица и си мислех че съм сам на целия свят. Като стигнах там беше пълно с хора и теб те нямаше.......
Свестен тип, колко ми се иска да ти бях набор и да сме по на 30 години за да прекараме повече време заедно. Между другото винаги се хваля с теб насам натам, надявам се и на обратното.....
                                                                     Внук ти Васил (Да де, Владимир)